Имах само едно желание,
че и аз бих могла да имам късмет.
Че и аз бих имала любовта на някой,
измежду целият свят.
Не получих нищо от света през целия си живот.
Сега поне ми позволете да се погрижа за своето погребение.
Питат ме...
Всички питат.
Но какво трябва да им отговоря?
Откъде имам тези рани по сърцето си ли?
Как мога да им обясня?
С колко белези е изпълнено тялото ми...
Колко травми имам в главата си...
Онези, които биха могли да ми съчувстват,
те навярно ще ме приемат.
Колко е покварено сърцето ми.
Тези, които искаха да бъдат приятели с мен.
Наистина, могат ли да ми бъдат приятели?
Сърцето , което някога бе мое
сега е място на непознати.
Кой тук може да чуе бурите из душата ми?
Кой е тук да види какво се крие в моите очи?
Защо сега хвърляте камъни по мен?
Аз вече съм ранена.
Как мога да покажа,
колко е наранено моето сърце?
Как мога да преброя раните си?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
𝐋 𝐮 𝐫 𝐞
Поэзия''𝓘𝓷 𝓽𝓱𝓮 𝓮𝓷𝓭 𝓮𝓿𝓮𝓷 𝓽𝓱𝓮 𝓼𝓽𝓪𝓻𝓼 𝓬𝓱𝓸𝓸𝓼𝓮 𝓭𝓮𝓼𝓽𝓻𝓾𝓬𝓽𝓲𝓸𝓷 𝓸𝓿𝓮𝓻 𝓵𝓲𝓯𝓮'' it was summer and we loved each other; the sky was clear and the night was warm and we promised to never say goodbye. 𝘤𝘰𝘷𝘦𝘳 𝘣𝘺 @69𝘊𝘜𝘗𝘐...
