Нереалната реалност

Part two

Беше толкова различен...

        ръцете ти прегръщаха различно,

                 душата ти обичаше силно, 

                        очите ти ме пазеха безусловно...

А АЗ?

    Като дете в ръцете ти, 

          сякаш тъкмо се уча да вървя...

Да вървя към теб, 

      да вървя към мен, 

           да вървя към нас,

              да преоткрия аз.....

С теб нямаше срам.

С теб нямаше болка.

             Имаше обич.

             имаше подкрепа..

Подкрепа, невиждана досега.

                       А хората?

                             Те почнаха да НИ ВИЖДАТ.