Revenge/Отмъщение

Глава 4

Сандра беше в безсъзнание, когато я докарах в болницата. Лекарите я преглеждаха и изобщо не даваха никаква информация за състоянието ѝ. Една медицинска сестра излезе от интензивното заедно с дежурния лекар.
- Пациентката е стабилизирана. - Уведоми ме тя.
- Тоест как е?
- Господин Романо изслушайте ме, положението ѝ е доста тежко.
- Карайте в прав текст докторе не искам догадки. - Хванах го за яката.
- Успокойте се иначе ще бъда принуден да ви изхвърля от тук!
- Само посмей! - Заканих му се.
Братислав ме дръпна от него и ме накара да седна на един от столовете.
- Едва я върнахме към живота, сърцето ѝ бе спряло. Това се дължи на болестта ѝ.
- Каква болест?
- Явно страда още от малка, защото се е влошила с времето. Аритмията е доста опасна, когато не се вземат необходимите мерки.
-Лечението какво е?
-Ще ѝ се направи отново кардиограма, тогава ще ѝ се предпишат подходящи лекарства. Тя трябва да се храни здравословно и също така да избягва стреса. Използвала ли е наскоро успокоителни или приспивателни?
- Да... - Мътните да ме вземат!
- Ясно защо е припаднала, нека ги избягва в бъдеще.
- Добре.
Аз бях виновен да му се невиди, въобще не предполагах, че ѝ бях навредил до такава степен, мислех че Саша ме лъже, за да я спаси от мен. Оказах се пълно нищожество, не бих желал смъртта ѝ, не исках да бъда причината, която едва не коства живота ѝ. Проклет да съм! В момента се молех само да отвори очи. Мразех да нося отговорност за собствените си злини. Братовчед ми висеше в коридора заедно с мен и чакахме.
- Не биваше да ѝ давам онова чудо! - Ядосвах се на себе си.
- Станалото, станало сега искаш не искаш ще се грижиш за нея.
- Нима имам избор?
- Нямаш ще ти помогна с каквото мога, защото отчасти и аз имам вина.
- Не, ти ми каза да ѝ дам съвсем мъничко, а аз от бяс ѝ натиках цялото шише в устата.
- Как се е събудила въобще? - Братислав прихна в смях.
- Добре, че половината го изплю на пода.
- Ще ѝ кажеш ли, че ти си виновния?
- Дума да не става ще ме изкорми.
- Ами лекаря?
- Той ще си мълчи предупредих го предварително.
- Опасен си.
Медицинската сестра цъфна до нас.
- Госпожица Иванова дойде в съзнание.
- Слава Богу... - Отдъхнах си.
- Палачът да влиза. - Пошегува се Братислав.
- Млъквай!
Сандра се намръщи, когато ме видя, отидох до нея и седнах в единия край на болничното легло.
- Дошъл си да довършиш започнатото ли? - Заяде се.
- По-добре ли се чувстваш? - Игнорирах въпроса ѝ.
- Сякаш те засяга, правиш се на загрижен само, защото са те накарали.
- Никой не може да ме принуди Сандра, наистина ме изплаши.
- Убивал си и преди нищо ново за теб.
- Ти ми трябваш жива, ако те исках мъртва щях да те очистя още в клуба.
- Не е късно.
- Престани с твоите капризи, не съм чак толкова милостив. Почини си хубаво, утре ще те прибера и ако си решила да бягаш няма да ти се получи, пред стаята ти има охрана.
- Приличам ли ти на човек, който би избягал? Да ти припомня ли, че почти умрях?
- Недей няма нужда.
Тръгнах безцелно, поисках да остана сам, трябваше да си събера мислите. Телефонът ми вибрираше в джоба, на екрана бе изписан непознат номер.
- Кого търсите? - Вдигнах раздразнен.
- Романо отдавна не сме се чували. - Веднага разпознах италианския акцент на Каприезе.- Отношенията ни са се подобрили щом говориш с мен.
- Слушам те, какво искаш?
- В Загреб съм, ела да се видим.
- Къде си?
- Във вашият хотел, ще те чакам на бара.
- Идвам.
- Ще доведеш ли някого с теб?
- Не защо питаш? - Търпението ми се изчерпваше.
- Забранено ли е да попитам? Побързай имаме да си говорим на дълго и широко.
Затворих му без да го изслушам, качих се в автомобила ми и потеглих.