"какво по дяволите е Марвел ? " Bg(version)

падна огромна топка през тавана ми

Стоях си напълно мирно в стаята си с Хари Стайлс усилен на макс, но чух накакъв вик. В началото си казах че е от песента (сещате се… ами Не?), но прогресивното усилване на шума сякаш идващ от тавана придоби форма на огромна падаща топка, но след миг се превърна в спайдърмен  . Почнах да мигам един, два три пъти, но той не изчезваше. Преди да започна да мисля че полудявам се разнесе болезнен стон иззад маската, който ме накара да вцепеня.
-Какво… Къде… задъхан той промърморваше несвързано
-Г-н Старк… Има нужда от пом… Помощ… Танос… Той… Ох..

Паркър, дишай. – Впрегнах всички сили за да не започна да крещя, имах толкова много, но стигаше само един да е объркан в този момент. Питър се пробва да се изправи но опитът му беше неуспешен.  -Питър Паркър вземи се в ръце и се успокой.

Секунда тишина се разля в стаята, дори през костюма можех да усетя тихата паника, в която той изпадна момчето. Да му се не види.
-Кой е Питър Паркър? Не познавам никакъв Питър Паркър.
Колко странно име. Звучи като да принадлежи на  някакъв загубеняк. Аз съм Спайдърмен. Не съм Питър Кактомубешефамилията!  С всяко изречение гласът му ставаше все по-писклив, карайки ме  несъзнателно да се ухиля.

-Да бе, разбира се, както кажеш. Лек смях се появи измежду  думите ми. – Седни, Вдишай, издишай и тогава ще намерим отговори на несвързаните ти въпроси, защото моите са двойно повече.
За моя изненада той направи каквото му казах. Стовари  се на пода по гръб, с разперени ръце и крака. Повдигнах вежди.

-Mi casa es tu casa, предполагам, настани се удобно. -Опитах се да го кажа саркастично, но тъпата ми усмивка се прокрадна в тона.
-Съжалявам, не исках да ти се натреса, просто… Ами не знам как попаднах тук. – Почна да се оглежда все едно търсеше изход.
-О не, не се притеснявай, аз само се шегувах, отпусни се, всичко е наред. – побързах да го уверя, преди замаяната му глава да реши да скочи през прозореца.
-Мерси, много мило от твоя страна… -гласът му се смекчи, дишането му се изравни.
- Добре ли си вече? Горе долу?
-Май да…
-Добре тогава, Паркър, имаме много за разясняване.
-Пак ли почваш с този мухльо Паркър? Откъде ти хрумна това банално име?
-Питър, моля ти се, спри да се преструваш, не ти се получава много.
-Не знам за какво говориш
-Гласът ти се покачва с октава, когато кажеш Питър Паркър, не съм идиот.
-Това не е вярно! – сопна се той – Ето виж – Питър Паркър.
- По-голям провал да излъжеш някого не съм чувала. Бях на ръба да избухна в смях – Питър Паркър – престорено ниско. Крайна точка. Избухнах в смях.
-Това беше по-зле от имитацията ти на Тор и това трябва да ти каже нещо.
-Какво?! От къде знаеш това?!
- УФ, пак се изпуснах!
-добре. Може би е време да разберем какво става тук.
-как знаеш тези неща за мен? И… Защо имаш моя снимка на стената си ?!
-Ахаа!! Значи признаваш че си Питър Паркър!
- По дяволите.- Той стана, свали си маската и дойде при мен.
- Обаче не помня да съм бил на червения килим? Окей, това става все по-странно- и тогава сякаш му просветна нещо. 
-Чакай малко да не би да съм попаднал в друга мултивселена!?
-ТОЧНО ТОВА МИСЛЕХ ЧЕ Е СЛУЧАЯТ. – този момент моя глас се покачи с октава и отпуснах децибелите на макс.
-Вчера си говорех с Г-н Старк затова. Ентусиазмът озари лицето му, но аз не се сдържах и го прекъснах.
-СТОЙ ,ТОНИ СТАРК Е ОЩЕ ЖИВ
-ДА, РАЗБИРА СЕ! ЧАКАЙ КАК ТАКА ОЩЕ? – объркано викаше той.
-КОЯ ГОДИНА Е В ТВОЯТА ВСЕЛЕНА ПИТЪР?
-2020, ЗАЩО? – Продължавахме да си крещим един на друг.
- ОТКЪДЕ ЗНАЕШ ВСИЧКО ТОВА?
-ОТ МАРВЕЛ КАК ОТКЪДЕ!
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ Е МАРВЕЛ?
-МОМЕНТ, НЕКА СЕ УСПОКОИМ.
-КАК ДА СЕ УСПОКОЯ КАТО МИ КАЗВАШ ЧЕ Г-Н СТАРК ЩЕ УМРЕ!?
-ПАРКЪР ДИШАЙ!!! – момент мълчание се разнесе из простанството.
-Успокои ли се вече?
- Мисля, че да. -Моля те обясни ми какво е Марвел? -гледаше объркано той.
- Марвел са комикси, от скоро има и филми. И в двете се разказва за вашите животи.  Не знам как ще се отрази на твоя свят ,но да се надяваме ще е за добро.
Той беше повече от объркан.
-Но за бога, на кого му трябва да знае какво правим ние? -Пита ме той.
-Паркър, никой не знае за съществуването ви....