Какво е да се влюбиш

Глава 25 - Жаклин

Вярвах по коридора в училище като ходищ мъртвец. Толкова много ми се спи че две не гледам. Вчера се прибрахме в пет часа поради това че татуса отне много време, но се получи точно както си го представях. Сега съм в кофти настроение от това че имах само два часа сън и в кафето имаше опашка и не ми се чакаше за кафе. Хвърлих раницата си на чина и седнах на мястото си. Извадих телефона си от джоба на якето си и погледнах часа седем и двайсет след десет минути почвам математика. Супер. Недоспала още не пила кафе трябва да виса в час. Можех да си остана вкъщи ако не бях натрупала отсъствия. От последния месец на даскало стъпвам чак сега. Кабинета започна да се пълни с съученици и най накрая момичета влязоха и след тях и господина.
- Къде се изгуби. - попита Теа и седна до мен.

- Ще ти разказвам после. Не е за пред всички. - зарових се в раницата си и извадих учебника и тетрадката си заедно с химикал.

- Имаш много отсъствия. - каза тихо Теа.

- Знам. Наще са говорили с класната. - даде ми се размине.

Урока започна и настъпи пълна тишина. Чуваше се само разлистването на листата от тетрадките ни и скърцаштия звук от маркера от който ми настръхва косата. Как мразя този звук.

- Добро утро господин, Симеонов моля да извините госпожица Жаклин. Директора я вика в кабинета си.

Събудих се без кафе. Изгъснах. Тока ми спря. Но бързо се съвзех. Избута стола назад станах от мястото си тръгнах към врата.

- Нина господин Китанов да ти е казвал защо ме вика. - попитах.

- Не. Не знам. Господин Китанов се пенсионира и има нов директор на хоризонта. - каза и влезе в офиса си.

Продължих сама до кабината на директора. Почуках на врата и отвътре се чу отговора влез. Ръката ми трепереше и едвам успях да отворя вратата. Притеснена съм. Влязох вътре и първото нещо което видях бе бюрото и твърде младия мъж който седи зад него. Той се изправи и ми посочи стола срещу бюрото.

- Добро утро. - казах сядайки.

- Добро утро. - отвърна. - Знаеш ли защо те извиках.

- Заради отсъствията.

- Виж ти за блондинка се оказа доста умна. -

Тук вече гордостта ми се пробужда.

- Извинете ме господин... - не знам тъпата му фамилия, нямаше и табелка.