Последна спирка

⮴ 2 ⮵

Елизабет

Не го убивай, не го убивай, не го убивай! Дишай дълбоко!

- Съжалявам, но аз не съм в менюто. Сама избирам с кого да си легна и това няма да си ти. Твоят избор е между уиски, бира, водка или да ти забъркам някакъв коктейл.

Защо комбинацията от бар, дълги крака и къса пола автоматично означаваше "лесна" за някои мъже? Ако някой можеше да ми отговори на този въпрос, щях да съм му много благодарна. Да, обичах секса и нямах задръжки да го правя, но никога за пари и винаги, когато аз избера с кого. Мъжете ми се лепяха като мухи на мед, но не позволих на нито един от тях да се задържи наоколо.

Светлин... една отдавна затворена страница от миналото ми искаше да напомни за себе си, но задуших опитите ѝ още в зародиш.

- Ай' ни' съ' праи' - изфъфли поредният пиян индивид, който си мислеше, че може да ми се прави на интересен. Потърсих с поглед някого от охраната и пръв ми се мярна Стефо. Изчаках да погледне насам и му направих знак с брадичка да се приближи.

Стефан беше пич и половина. Запознахме се в един сайт. Излигави се, предлагайки да ми плати да се разходя боса из кална градина, а после той да ми оближе краката. С три думи: Фетишист и половина. Предложих да му платя психолога, защото това неговото явно не е живот и обещах, че после може да си поговорим нормално. Засмя се, че съм била единствената с готин отговор и иска да ме опознае. Оказа се, че просто се гъбаркаше с пиленцата. Покани ме на среща, но нещо ме накара да му предложа само приятелството си. Много добро решение. Това беше едно от малкото ми приятелства с мъж, които наистина си заслужаваха. Разбирахме се с половин дума и вече две години не съм съжалила и за секунда, че му уредих работа в бара.

- Хайде към такситата - потупа пияндето по рамото.

- Ни' м'с тръгва - избълбука винарки отворкото.

- Лошото е, че не беше въпрос, приятелю. С някого ли си тук или аз да те кача на таксито?

Отдъхнах си, когато видях гърбовете им. Обожавах работата си. Винаги бях в центъра на купона, докато музиката избиваше всички излишни мисли от главата ми, но като всяка професия, и тя си имаше минуси. Най-големият бяха пияните батки, които се мислеха за дар от природата, а всъщност бяха най-голямата ѝ шега. Днес явно не ми беше ден, така де, нощ, и просто исках да се скатая на някое тихо местенце.