Минаха почти две седмици от както аз и Хари сме заедно. Хубаво е.. Да! Вълшебно, истинско.. Както казват: Старата любов, ръжда не хваща. Облякох си клин и една тениска. Неговата тениска. Обичах да нося неговите дрехи.Обух си маратонките на nike и вързах косата си на висока конска опашка. Взех си чантичката и сложих телефона си и няколко момичешки неща (гланц, дъвки, кърпи..) и тръгнах към бунгалото на момчетата. Щяхме да излизаме на нощна разходка заедно. Кет, Пери , Даниел и Елинор също ще дойдат . Един вид среща х5. Когато пристигнах чух момчетата да спорят за нещо и останах на вън , не че ги подслушвах просто не исках да ги прекъсвам.
- Тя е тук Хари! Тук! В Лос Анджелис! - ясно чух гласа на Лиам който викаше. Коя е тя? Стана ми интересно. Разпознах дрезгавия глас на Хари
- Не мога да я потърся пак! НЕМОГА! След това което й причиних. - викна. А след това виковете се превърнаха в шепот.-Нвмога- прошепна и захлипа. Плаче. Хари плаче. Явно е важно. Тя е важна. Тази за която говореха. Буца заседна в гърлото ми. Преглътнах тежко. Ревност може би? Да точно така. Ревнувах.
- Хари не можеш просто да я оставиш. - а това явно беше Зейн
- Та ти я обичаш.- тихо каза Луи. Продължиха разговора си но така и не чух защото ушите ми заглъхнаха а погледа ми се размаза заради сълзите в него. Единственото нещо което чуваш бе гласа на Луи който кънтеше в главата ми ,, Та ти я обичаш .. Обичаш.."
- Скъпа? - гласът на Хари прекъсна мислите ми. Станах и се усмихнах. Не исках да сега да го питам. А може би той ще ми каже ? Или не? Ще го попитам някой по- подходящ момент.
-Какво правиш? - попита Хари с нисък ттон. -Плакала ли си? -почти извика а аз се обърнах на страни. Ами сега? Какво ще излъжа? Мен не не бива в това. -Виктория!
- Ам д.да да. К.котката ми е починала.- казах заеквайки. Какво подяволите та аз мразя котки?!
- Хей успокой се. Ще ти купим нова.-каза Найл и ме придърпа в прегръдка.
- Добре. Хайде да вървим. - сложих най-фалшивата усмивка.
- Ам да. Момичетата ще ни чакат на кея. - избърбори Луи докато слагаше някакви неща в голяма кошница. Тръгнахме към кея. Там ни чакаха момичетата.
-Хееййй. - Кет претича към мен и ме гушна силно.-Какво ти е? - прошепна тя.
-После ще ти разкажа.-отговорих й със същия тон. Тя стисна укоражително, но леко ръката ми. Точно заради това я обичах толкова много само с едно докосване ме успокояваше изцяло.С периферното ми зрение забелязах Хари който ни наблюдаваше. Не след дълго тръгнахме към уреденото място. Минахме през гората и пред нас се разкри малка поляна коята бе оградена с храсти и дървета на фона на залязващото слънце. Беше вълшебно. Ако го нямаше този товар , който изпитвах от чутото щеше да е още по- добре.
- Ще запаля огън - каза Зейн.
- Хайде скъпи ще ти помогна- Пери стана и подаде ръка на Зейн. Другите също си разпределиха останалата работа . А аз и Кет се разбрахме с поглед че ще отидем до брега на реката за да си поговорим. Аз отидох първа. Не след дълго дойде Кет видимо притеснена.
-Хайде казвай! Какво е станало? - Разказах й всичко което бях чула .първо беше в шок , а след това придоби най- спокойното изражение. Та какво и ставаше?!
- Какво? - попитах хапливо. - Защо си толкова спокойна, мамка му?!
- Вече познавам Хари добре. Не би ти го причинил. Той те обича! Не бъди сляпа Тори! Може би тази за която говореха да му е братовчедка или добра приятелка. А може би дори сестра? - може да е права.- Още не си говорела с него.
- Да. Права си .
-Тори? Има ли нещо? - обърнах се и видях Хари , който бе пристигнал току що. Личеше си. В този момент Кет стана и ми направи знак.
-Хари може ли да поговорим?
-Разбира се бейб. - обичах когато ми говореше така. Седна до мен на тревата.- Слушам те.
- Д.днес... А.аз чух разговора ви с момчетата. Т.т..- виждах в потъмнелите му очи изненада и притеснение, невинност и още куп емоции , но не и щастие. Той ме прекъсна.
- Чакай Тори! Знам какво си си помислила. И преди да кажеш нещо, тя не ми е гадже или нещо такова. Близък човек ми е но няма от какво да ревнуваш. Да знам че казах , че я обичам , но не я обичам колкото теб. Никой и никоя никога не съм обичал и обичам както теб. Ти си ми всичко! Знаеш нали? - каза на един дъх. Бях изумена. За пръв път виждах Хари да плаче пред мен. Личеше си че е искрен. Очите му го казваха.
- Аз..- отново ме прекъсна.
- И преди да кажеш , че може и искаш да поговорим. А.а.аз не искам.. Немога. Никой не знае за това, освен момчетата. Може би ще ти кажа, ще поговорим , но не му е сега времето. Разбираш ли ме? Вярваш ли ми? - избързах сълзите си и кимнах. Скръстих ръце пред гърдите си в обит да се стопля от подухващия вятър от който потрепервах. Кимнах.
- Вярвам ти Хари. - казах , а той свали якето си , наметна го върху раменете ми стисна ме внимателно и ме придърпа към себе си за една дълга и страстна целувка. Двамата се отделихме един от друг задъхани.
- Обичам когато носиш моите дрехи.
- И аз - и двамата се изкикотихме.
- Обичам те. - прошепна той в ухото ми и го целуна.
- Обичам те. - отговорих и го целунах .
- Ако не спрем до тук , ще стане нещо което не искаме точно сега и тук.- каза Хари и двамата се засмяхме. Станах и усетих , че някой ме шлепна по дупето. Знаех кой е .
- Хайде върви пред мен. Обичам тези клинчета.- говореше Хари докато се кикотеше. Завъртях се на пети и скочих върху гърба му.
- Сама се прецака. Сега ако не ти пипам дупето , ще паднеш. - не спираше да се кикоти а аз заедно с него.
- Не говори. Конете не говорят. - ударих го леко.
- Оо ясно. - съгласи се. Смеховете ни огласяваха цялата гора.
Бележка от автора;
1. Извинявам се за закъснението.
2. Главата стана по- дълга от обикновено , но нещо като за реванш.
3. Ще се радвам да видя и чуя мненията ви. ❤❤❤
