В тъмната нощ (Завършен)

Глава 9

Вече няколко дни кипеше усилена работа.

Оборът бе стегнат изцяло и сега единствената грижа бе за животните.

Анна се грижеше за градината ,заедно с момчетата,и дори  излизаха на пазара.

Всичко вървеше гладко освен едно.

Анна забеляза,че Сашо се държеше настрана от нея,почти не говореше и не я поглеждаше,а когато му зададеше въпрос отговаряше по възможно най-краткия начин.

За сметка на това Стоян ставаше все по-настоятелен и дори няколко пъти се наложи да се намесва брат й.

Михайл също забеляза отдръпването на Сашо, от него и сестра му, и разбра,че ставаше нещо. Той също се опасяваше да не стане...нещо когато с Андрей се върнеха обратно в София.

Затова той реши да поговори насаме с Сашо и да разбере какво става.

-Сашо!-викна Михайл.-Ела ми помогни.

-С какво?-попита Сашо докато излизаше от обора.

-Помогни ми да пренесем торта на бунището.-каза Михайл и кимна към две колички натоварени с тор,която не миришеше особено приятно.

-Добре- кимна мъжът и двамата подкараха количките към бунището.

Михайл изчака да се отдалечат от обора,като през това време обмисляше как да подхване разговора.

-Какво става с теб?-попита накрая той.

-Какво да става.-намръщи се Сашо.

-Защо избягваш сестра ми и мен? Да не сме те обидили с нещо? Или да сме направили нещо лошо?

-Н..не-заекна Сашо.

-Ами тогава какво?-попита Михайл сериозно и спря.-Кажи ми какво има. Някакви проблеми ли?

Сашо си пое дълбоко въздух и се помоли да не греши като каже на Михайл за случката преди няколко дни.

-Първият ден.-започна той.-Стоян забеляза,че отвличам вниманието на Анна и ме заплаши ,че ако не я оставя ...ще има последствия.-смекчи отговорът си той.

Михайл усети как го обзема ярост. Ето затова Сашо странеше от тях ,а Стоян ставаше все по-настоятелен.

-Мамка му!-изруга той и изрита силно земята,че буца пръст хвръкна нагоре.

Сега вече бе сигурно,че целта не беше работата ,а сестра му.