𝑻𝒉𝒆 𝑻𝒓𝒖𝒕𝒉 𝑼𝒏𝒕𝒐𝒍𝒅 //𝑱. 𝑱𝑲

♡16♡

Часовете ни приключиха и сега просто те следвам. Вървиш нанякъде, но не ми казваш накъде, а и аз не питам.

Вървиш и не отделям поглед от случващото се пред себе си.

Гледам те и няма да ми омръзне, ти си като картина, която не може да бъде разгадана, всички я гледат, за да я разгадаят, но само художника знае какво се крие зад произведението му.

Спираш на място и ме поглеждаш, след което тайнствена усмивка се появява на лицето ти и този път ти ме хващаш за ръката и ме дърпаш нанякъде.

Вървим, а ти се оглеждаш. Стигаме до някаква галерия. Влизаш вътре, а аз все още вървя до теб, държиш ме за ръка като някое малко дете, но това ми харесва.

Влизаме в голяма зала и ти спираш на място, пускаш ръката ми и започваш да разглеждаш навсякъде.

Толкова неща не знам за теб, като това, че харесваш Арт галерии. Искам да разбера всичко за теб.

Продължаваш да гледаш към картините в захлас, усмивката не слиза от лицето ти. Бавно минаваш покрай всяка картина и се спираш да я наблюдаваш.

Изкуството наблюдава изкуства. Каква ирония, нали?

Ти си най-красивото изкуство, което мога да видя.

Оглеждам се из голямата зала пълна с картини, но няма никой, само ние сме тук, двамата. Ти наблюдаваш картините, а за теб, защото няма нищо по-интересно от това да те наблюдавам.

Идвам до теб и те хващам за ръката, но не по обичайният начин. Този път пръстите ни се преплитат един в други и чувството е приятно.

Звук се чува зад нас и обръщаме погледите си към източника. Малко момиченце, което ни наблюдава и ни се усмихва.

Ти тръгваш към нея, но ръката ми те спира, защото сега сме като едно цяло.

Тръгвам с теб и те следвам, а ти вървиш към детето. Спираш пред нея и приклякаш. Питаш момиченцето някакви въпроси, а тя ти отговаря. Усмивката отново не пада от лицето ти.

Хващаш момиченцето за ръката и започваме да обикаляме из залите, но не знаех защо.

След няколко зали, момиченцето пусна ръката ти и започна да тича към някаква жена, след което я прегърна и ни помаха.

- Какво стана?- попитах аз, а ти ме поглеждаш лошо и не знам причината.

- Момиченцето се беше загубило, ти къде си се замечтал, че не си чул нищо от разговора.- казваш ти строго и на мен ми харесва.

Усмихвам се доволно, а ти почервеняваш от нищото. Забавно е как винаги ставаш червена при всяка моя дума, или поглед.

Има маса в галерията и сядаме там. Искам вниманието ти да е върху мен, но докато сме тук, това няма как да стане.

Картините са красиви и не спираш да ги гледаш. Какви теории ли се въртят в красивата ти главица? Искам да разбера всяка една, но няма да ми кажеш.

Тропам с пръсти по масата и това привлича вниманието ти. Поглеждаш ме, а аз не съм свалил поглед от теб, от както те срещнах.

Сега стоим на масата, един срещу друг,  забили поглед един в друг, без да казваме и думичка.

———————————————————————————

Здравейте!
Извинявам се за дългото отсъствие. Ще се опитам да качвам по-често, но тъй като нямам идеи, ми е малко трудно да бъда редовна.

Отново се извинявам за отсъствието си! Надявам се да се наслаждавате на книгата и да не сте се отегчили от чакане.❤️