Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше иронично.
Името на единия означава синьо.
А на другия кураж.
Аои забрави цвета на небето.
А Исами предпочиташе да бяга.
Аои следеше внимателно думите на господин Кимура, записвайки си всичко прилежно в тетрадката с едър, накривен надясно почерк. Часът по история беше предпоследен и Аои вече чувстваше умората на края на учебния ден върху плещите си. Но въпреки това не си позволи да се отпусне. Беше в това училище благодарение на стипендията, която беше получил с цената на много безсънни нощи и дни в които успяваше да се задържи на краката си само благодарение на силата на волята си. От оценките изписани в бележника му зависеше дали ще продължи да го посещава до дипломирането или най-любезно щяха да му покажат вратата.
За негов лош късмет обаче, точно зад него седеше Манами, която не беше лошо момиче, но за сметка на това беше точно от онзи вид хора, които не могат да си държат устата затворена повече от пет секунди, дори животът им да зависеше от това. Още по-лош късмет бе факта, че до нея седеше и най-добрата и приятелка, Юри, и през последните десет минути двете момичета не бяха спрели да се кикотят. Аои бе сигурен, че ако бяха в обикновено училище такова поведение нямаше да се толерира. Но в 'Кайсей' нещата стояха по различен начин.
