Neighbours || JJK

18.

*Гледна точка на Ари*

Отново прекарах денят забила поглед в лаптопа си с чаша кафе разглеждайки обявите за работа,както и очаквах не ми се обадиха след интервютата които посетих през седмицата.Започвах да се отчайвам,до сега не ми се е случвало да остана без работа толкова дълго време.

Както всяка вечер в последната седмица планувах и тази да мине по същият начин,но Джимин и Хосок имаха други планове.След час умоляване по телефона накрая успяха да ме обедят да стана от дивана и да се облека набързо,хванах си такси до дома на Хосок където двамата пиеха от коктейлите които Джимин е приготвил.Чим правеше страхотни Мохито и Маргарита,беше се научил  в бара в който работеше преди.

-Какво да поръчам?-попита Джимин след като стана от дивана.

-Пица?-предложих а двамата исумтяха недоволно.-Тогава каквото вие искате!-казах и се облегнах назад на дивана отпивайки от маргаритата си.

-Хоби имаш ли претенции?-попита го Джимин а той поклати глава преминавайки с пръсти през косата ми.

-Много ти отива!-каза момчето продължавайки да докосва косата ми.

-Благодаря,и аз не очаквах,че ще ми хареса толкова!

-На теб всичко ти стои страхотно!-намигна ми карайки ме да се изкикотя.-Какво стана с интервюто?-попита щом махна ръката си от главата ми.

-Ами мисля,че мина добре,но щом не са ми се обадили до сега едвали ще ме вземат на работа!-казах а той наклони глава настрани.

-Знаеш,че може да разчиташ на мен или Джимин за всичко ,Ари!Ако ти трябват пари просто ми кажи!

-Да,винаги съм насреща!-каза Джимин който се върна в хола и се настани на канапето до дивана на който стояхме с Хосок.

-Благодаря ви момчета,но не искам пари от никой от вас!Трябва ми работа!-казах а Джимин прочисти гърлото си.

-Защо не приемеш на Юнги!Малко е свидлив,но работата не е натоварваща а и ще сме постоянно заедно!-усмихна се а аз поклатих глава.

-Не,няма как да работя за Юнги!-казах.

-Защо не говоря с баща ми да ти намерим нещо във фирмата?-попита Хосок.

-Не,Хоби!Благодаря,но предпочитам сама да си намеря работа!-отговорих а той въздиша недоволно.Не можех да си представя да работя за бащата на Хосок който още от малка ме плашеше,беше доста строг и погледа му ми напомняше на злодеите от анимационните филмчета които гледах като дете.-Момчета,много мило,че сте се загрижили за мен,но ще се справя и сама!Скоро ще си намеря хубава работа и всичко ще е наред.-усмихнах се и отново отпих от питието си.