The girl with the purple hair

The best night ever in my life

Гледната точка на Виолета.

- Вили ,готова ли си ? - попита ме мениджърът ми ,Джесика , която беше почукала на вратата ми ,за да ме провери дали съм готова за тазивечершното шоу .
Джесика е най-довереният ми човек и моя близка приятелка ,а също така е и мой мениджър от както се помня. А тази вечер предстои най-важният концерт през живота ми.
В момента се намираме в Лос Анджелис и ако всичко мине идеално тази нощ ,от утре може LA да се превърне в новия ми дом ,а Холивуд да отвори вратите към върха на кариерата ми . Стига само веднъж тази вечер да свърши. Надявам се всичко да се получи идеално . Трябва всичко тази нощ да бъде съвършено.
- Да ,Джес . Идвам след секунда. - Отговорих й уверено от другата страна на вратата ,но истината е , че тази нощ съм по-притеснена от всякога. И това може ясно да си проличи от физиономията ми в момента и от факта , че от около 5 минути си играя със сребърната ми гривна на звездички , която е на дясната ми ръка , което честно казано беше нещо обичайно за мен , когато съм нервна.
Истината е , че бях готова за шоуто отдавна ,но в момента бях заета да се занимавам с най-важното нещо за вечерта - да намеря силите , смелостта и увереността , които ми трябваха ,за да се справя на тази сцена.
Истината е , че никога не съм се съмнява , че да бъда поп звезда е моето нещо ,моята съдба ,но по някаква причина винаги съм се страхувала да изразя себе си - истинската мен. Винаги съм се притеснявала да пея и танцувам пред хората - да бъда истинската мен - възможно най-добрата версия на себе си. Или поне така се чувствах до 16 ми рожден ден. Денят ,в който всичко се промени завинаги. Джесика беше дошла у дома и ме беше чула да пея , докато бях в кухнята , когато бях отишла да си взема ябълка за хапване ,после ме видя , докато пея и след като довърших песента си ,тя ме прегърна и ми каза , че имам неземен талант ,уникална дарба , която трябва да използвам ,за да правя хората щастливи и най-вече ,за да може и аз самата да съм щастлива и свободна ,както винаги съм мечтала. И после , когато седнахме на дивана ,тя видя листа и химикала върху голямата дървена , правоъгълна маса в средата на хола ,взе листа в ръка и ме попита :
- Текстът твой ли е ? - погледна ме с усмивка ,но и с онзи поглед ,с който ми казва без думи , че е наумила нещо. Най-вероятно от тези мои последни няколко думи сте разбрали , че с Джесика се познавахме от страшно много дълго време. Тя беше най-добрата приятелка на майка ми - познавали се още от колежа и затова винаги присъстваше на всеки мой рожден ден откакто се помня ,та чак до днес .
- Да ,но все още не е завършен. - казах й ,след което се опитах да взема песента от ръката й ,но тя си я отдръпна.
- А ,а ,а. Не бързай. Виолета майка ти казвала ли ти е с какво се занимавам ? - попита ме с онзи период , който ми казва ,знам , че знаел отговора ,моля те ,не се прави на ударена .
Тя беше взела отново листа в ръце и внимателно четеше из между всеки един от редовете , които бях написала ,чакайки отговора ми .
- Да , разбира се. Ти си мениджър на таланти . Откриваш и представляваш едни от най-големите имена в шоубизнеса. Не помня някога до сега да си имала клиент , който да не е стигнал до Бродуей или да не е покорил световната сцена в Холивуд.
- Именно. И гледайки сега работата ти - беше посочила листа пред себе си с едната си ръка , докато го държеше с другата - мога да ти кажа ,скъпа моя - после беше оставила текста внимателно върху масата и беше взела ръцете ми в своите ,а в очите й се виждаше една искра , която запали сърцето ми и го изпълни с увереност ,тя ми даде увереността , която ме крепи и ми дава сили да бъда силна и смела до днес.
- Аз виждам , че да бъдеш звезда е твоята съдба .
- Незнам. Ами какво ще кажат хората ,Джесика ?
- Скъпа от повече от 20 години съм в този бизнес и трябва да ти кажа , че никоя звезда не е стигнала до върха ,мислейки непрестанно само и единствено за мнението на другите , дотолкова , че да крие таланта си и да се страхува да рискува (тук вече говореше за мен) .
- Да , знам ,но ами ако не ме харесат .
- Скъпа ,чух те как пееш и сега виждайки и колко талантлив автор на песни си ,мога да ти кажа само едно и това е , че си родена да станеш звезда. Скъпа ,погледни само този текст.- каза ми ,посочвайки ми отново текста на песента , която бях написала ,гледайки се в него.
Това беше първата песен , която някога бях написала . В онзи момент не можех да спра да мисля върху думите й.
-Вложила си толкова много душа и страст в него ,също както по начина ,по който пееш .Не е нужно да съм експерт в тази област ,за да ти кажа , че това , което имаш е невероятен талант , който трябва да споделиш със света.
След като беше приключила с монолога си ,тя ме беше прегърнала и аз още продължаваш да разсъждавам върху ставащото.
- Скъпа ,моля те позволи ми аз да те представлявам. Позволи ми да ти помогна да намериш своя път. - беше продължила да ме укоражава,галейки косите ми след прегръдката. Укоражаваше ме да започна да вървя по своя път. Пътят и свободата , които винаги съм искала толкова много.
- Виж ,скъпа ,ти вече не си малка. Вече си на 16 и мисля , че е време да започнеш сама да вземаш отговорност за живота си, постъпките си и следствията след тях . -Мисля , че време да преначертаеш и да започнеш да вървиш по своя собствен път .
Пламъкът в очите й ме изгаряше. Усещах силата , която ми даваше всеки път щом ме погледне с онзи неин поглед ,изпълнен с решителност и страст . Мисля , че и аз винаги съм притежавала този поглед , докато пея. Поне така си мисля. Незнам. Просто винаги съм усещала колко силна и самоуверена се чувствам , когато пея и докато цялата песен със всичките ми емоции се излива от дълбините на сърцето ми. И в онзи миг го почувствах. Вече знаех , че моят час настъпи. Часът на истината. Часът в , който щях да се срещна лице в лице със съдбата си.
- Нали така ,Моника ? - каза Джесика , която ме беше събудила в транса ,в който се бях отнесла. Тя гледаше майка ми в очакване да сподели мнението си по въпроса ,но майка ми така и не го направи. Тя само беше седнала до нас на дивана ,беше си поела тежко дъх и беше в очакване на моя отговор. Мълчанието на майка ми за мен беше сигурен знам че е настъпил моментът да взема сама решение за бъдещето си.
Тя винаги е знаела , че исках да бъда певица повече от всичко на света. Винаги през целия ми живот единственото ми желание е било само и единствено това. И затова и беше трудно в онзи момент , защото беше готова на всичко ,за да съм щастлива ,дори и да бъде далеч от най-голямото щастие в живота си. И затова беше издишала тежко. Тя знаеше , че ще ми се наложи да започна един чисто нов живот ,но само , че без нея.
Майка ми беше седнала до мен и ме беше прегърнала ,отговаряйки на Джесика с думите :
- Да ,така е.
Пред мен се опитваше да се преструва на истински щастлива ,но знаех , че зад мен, тоест в мига ,в който ме прегърна усетих как усмивката й се превръщаше в тъжна гримаса ,а след прегръдката ,дори и бях успяла да я видя за секунда ,преди отново да се престори на щастлива. Успях да видя й какво беше написано на лицето й , очите й ми казваха всичко. Казваха ми колко много ще се радва за мен , когато сбъдна мечтите си ,казваха ми , че се притеснявай страшно много за мен , когато замина и непрестанно ще мисли за мен ,казваха ми , че въпреки всичко тя ще бъде щастлива за мен и заради двете ни . Очите й ми казваха всичко. И ясно ми казваха , че бе обнадеждена за светлото бъдеще , което ми предстоеше и затова колкото и да не й се искаше да ме пусне от една страна ,то от друга тя послуша другата си страна - тази , която й подсказа ,че ще чака дъщеря й един много по-добър живот от този , който имахме преди с майка ми. Но въпреки всичко ,дори и тогава ,аз пак имах всичко - имах цялата обич и подкрепа на целия свят , защото винаги съм имала нея до себе си.
- Добре ... Добре тогава. Съгласна съм с Вас. От утре ще започна да вървя по своя собствен път заедно с теб. - Отговорих уверено ,поглеждайки първоначално към майка ми ,а после към Джесика ,с която знаех , че на следващия ден ме очакваше един чисто нов живот с нея.
И това беше началото на кариерата ми. Начало , което сложих преди цели 7 години . И сега предстои най-важната нощ в живота ми. Всъщност ако трябва да съм честна с Вас истината е , че бих равнопоставила тази нощ с нощта преди да замина за Ню Йорк , където живееше и работеше Джесика до днес. Днес всички сме в очакване , че ще започнем един чисто нов живот в Ел Ей. И въпреки , че ни деляха стотици километри ,тя винаги намираше време и средства ,с които често да дойде да ни посещава в родния ни град в Денвър .
И в онзи ден ,в който всичко се промени ,в онази нощ ,в същата нощ ,в която се почувствах така сякаш бях срещнала феята кръстница и тя беше сбъднала всичките ми най-съкровени желания ,цяла нощ бях толкова много притеснена , че не можах да мигна ,нито дори и за секунда . Цяла нощ гледах луната и звездите . Имах усещането ,сякаш че всички те блестяха за мен и сякаш бяха падащи звезди и небето бе обсипано със всички тях и сякаш те бяха изпълнили всичките ми най-съкровени мечти в онази нощ. Но истината е , че въпреки , че бях толкова много щастлива бях й притеснена за новия живот , който ни предстоеше с Джес .Знаех си , че въпреки всичко , което предстои ,тя винаги щеше да бъде до мен ,но и в същото време се страхувах да не разочаровам никого ,най-вече себе си ,майка си ,Джесика и всички хора от музикалната й компания ,с които щях да работя. И мисълта , че можеше да не се справя ме изяждаше отвътре. Мисълта , че може би нямаше да бъда достатъчно добре ме плашеше до смърт и затова цяла нощ не можах да заспя.
След цял един половин час ,през който неуспешно се бях опитала да заспя ,аз реших да се събудя ,станах от леглото,светнах бледорозавата нощна лампа, която беше върху бялото ми нощно шкафче ,полека се изправих нагоре ,облегнах се на възглавниците и бях взела рамката , която стоеше до нощната ми лампа в ръце. На снимката в рамката бяхме аз и родителите ми ,от когато съм била бебе. Снимката е била снимана на брега на Маями , от където всъщност са били роднините на татко. А пък той самият е бил от Лос Анджелис. Преместил се е да живее в Денвър , когато са се оженили с мама .
Каква ирония на съдбата . След толкова години точно днес ще изнасям концерт именно в родния му град и от това ще зависи цялото ми бъдеще - каква ирония на съдбата. Както и да е.
Мисълта ми е , че в онази нощ непрестанно гледах снимката на нашите и през цялата нощ не спрях да си играя с гривната си от притеснение от това , което предстоеше . Сега съм в същото положение ,само , че знам какво ми предстои. Само се надявам всичко да бъде наред.
И ето как стигаме до тук. В момента се намирам в гримьорната си , където се бях приготвила преди около час и кученцето ми - Купър се разхожда свободно из цялата гримьорна и тича свободно , докато аз стоя притеснена ,все още играейки си с гривната.
Бяхме пристигнали в Лос Анджелис преди два часа . През първия час се бяхме настанили в хотела в центъра на града , който беше близо до концертната зала ,в която сме в момента . Всичко е готово - костюмите , гримът ,декорът ,танцуват състав , звуковите ефекти, инструментите бяха нагласени и подредени и бяхме репетирали през цялото време без почивка ,за да може всичко да е идеално. Дължа всичко на страхотния екип ,с който работя и на чудесните танцьорки ,с които ще изляза тази вечер на сцената . Но мисля , че може и аз да съм имала нещо общо с това ,тъй като още щом пристигнахме настоях Джесика да обеди останалите от екипа отидем веднага в концертната зала вместо половин час да си отпочине някъде в някое заведение на кафе ,за да можеше да сме подготвени навреме и всичко да мине идеално, тя , разбира се ,се съгласи със мен и ето ни тук ,готови за шоу. И сега остава само и единствено най-важната стъпка - да се чувствам готова да изляза на сцената. По някаква причина преди всеки концерт изпитвам ужасен страх да изляза на сцената пред толкова много хора ,готови да реагират на изпълнението ми. Винаги съм се страхувала хората да не ме съдят за това , което съм ,но думите на Джесика и гривната от родителите ми винаги са ми давали сила ,за да продължа смело напред и да рискувам. Да се изправям пред страховете си ,за да победя.
Но кученцето ми , което в момента типа из цялата стая в момента не ми помага особено.
- Купър стой .- наредих с позитивен тон на домашния си любимец , който ми се подчини.
- Ела тук. - казах ,след което отново се подчини на командата ми.
- Браво на теб. Добро момче. - започнах да го галя и да му се усмихвам , защото Купър винаги е изпълвал сърцето ми със много радост и любов. Само да погледна към невинните му ,миловидни кучешки очи и направо сърцето ми се разтапя .
Е ,ако не друго ,то поне Кипър винаги знае как да ме развесели. Може да се каже , че той е моят талисман за успех и тайното ми оръжие за щастливо настроение.
- Добре ,а сега отиди да си починеш на дивана.
- Браво на теб. Честно . Имам най-послушното кученце на света.
В стаята ,в която съм момента има един голям тъмно лилав диван ,край който има една огромна черна стъклена маса ,върху която има нарисувани лилави музикални ноти и няколко сърца ,върху която маса има огромна кошница с плодове и сладкиши ,а до нея има и няколко чанти с подаръци от по-големите брандове в Ел Ей , които се съгласих да представлявам. Джесика мисли , че ще бъде добре за кариерата ми. А точно на отсрещната страна от местоположението на дивана се намира и средноголемият плазмен телевизор ,от който най-вероятно с Джес ще си направим филмова вечер след концерта за около час , тъй като ключовете за сградата са у нея. Оказа се , че собственикът на сградата е бил неин стар приятел ,така че той с удоволствие й дал ключовете на сградата за след шоуто , тъй като , очевидно , че й има доверие. А впрочем в стаята ми също така има и , разбира се ,гримьорна със тоалетки и малки столчета в комплект с тоалетните. А на всяка една от тях ,на огледалата има лампички , което според мен е доста яко. Също така има и метална стойка за дрехи ,на която бяха закачени и костюмите ми за вечерта . Всичките са лилави и много нацелени с огън. Бих могла да кажа , че на тоалетите ми може да се види цялата вселена . Буквално. А до металната стойка за дрехи се намира един висок рафт за обувки ,на който са подредени всичките ми чифтове обувки за вечерта . Те са общо 10. Можете да ви представите колко пъти ми предстои да сменям тоалетите си. При това трябва да е със светкавична скорост. А върху тоалетките има подредени адски много четки за грим с различна дебелина в един органайзер за гримове ,отделно има такъв и за бютиблендери и разбира се , над стотици палитри със сенки и органайзер ,пълен с червила и още един такъв за гланцове. В цената на стаята има поставен огромен и прекрасен лилав колко , който на някои места има брукат и разбира се ,огромният кристален полилей , който виси над главите ни и доста често привлича вниманието на Купър , защото има опция и за лед светлини ,чрез която цялата стая засиява в светлините на дъгата ,само че доста по-ярко и въобще става така ,все едно превръщам стаята в нашата собствена ,лична дискотека ,в която аз и Кипър разпускаме през свободното си време. ( Говоря в сегашно време , защото преди около половин час с Купър направихме точно това , когато бях напълно готова за концерта. Буквално около половин час пеех и танцувахме заедно с Купър на песните от новия ми албум ,,Who can blame me", което мисля , че има огромна вероятност още повече да е развълнувало феновете ми и да ги е направило още по-нетърпеливи да изляза,за което честно казано и аз нямам търпение , защото направо ги обожавам. И вече знаете всичко за партито ни с Купър , което след концерта може и да повторим в компанията на Джесика ,с която обожаваме да танцуваме заедно.) Освен целия този лукс стаята ми включва и един огромен дрешник със останалите ми тоалети ,чанти , обувки и аксесоари за идните 10 дни ,през които ще продължи концерта ни в Холивуд. С Джесика кръстихме тази част от концерта ми ,,Десетте славни дни" ,през които ще свиря и пея в Лос Анджелис , Холивуд и Миями ,съпроводена от страхотната ми група ,открита , разбира се пак от Джесика Спиърс. И разбира се за финал на room tour'а сега се намирам пред огромното огледало , което се намира в единия край на стаята ,високо е колкото мен ,с лилава рамка е и се намира точно до вратата на изхода .( В стаята ми има две врати - едната е по-близо до танцовото студио и операта . Да ,в тази концертна зала има и танцово студио , което работи, когато не е ангажирано от изпълнители , които да репетират там и всеки може да се запише в него и да ходи там - главно през уикенда и едновременно с това концертната зала и операта са буквално едно до друго . В смисъл само една огромна 10 м стена ги дели и 2 врати. Нищо повече. )
И в момента заставам пред огледалото ,след като току що погледнах гривната си за последно преди концерта за късмет ,както правя преди всеки един концерт през последните 7 години и в момента се поглеждам в огледалото . Всичко е напълно същото.
Преди около час гримьорката ми Мартина , която ние наричаме Марта , беше ме гримирала с класическия ми опушен грим в областта на очите ,със бледо розова пудра и светлорозов гланц за устни. Този грим определено доста ми харесва. Мисля , че подчертава характера ми. После фризьорката ми - Роси ,тоест Роксана дойде и ми накъдри косата , която на финала на преобразяването й изглеждаше точно така.