The Red

Първа Глава

(Карла стоеше мирно в колата и не казваше и дума. Това лято тя щеше да прекара на лагер в планинска месност която никога не бе виждала. Далеч от приятелите си и от всички които познава тя стоеше на задната седалка с малка чанта и спортен сак с всичките дрехи които бе успяла да събере за малкото време което имаше. И така започна всичко...)

-Мамо кога ще стигнем.. имам предвид кога ще ме захвърлиш на лагер за цялото лято без да знам къде и с кой ще съм?

-О стига си хленчила Кар... Знаеш ,че ще си прекараш страхотно. Разходки в планината,свеж въздух,нови приятели. Кой би се оплакал от това?

Извърнах поглед настрани и погледнах през прозореца. Виждаха се дървета и скали каква скука.. Извадих телефона си и пуснах музика за да се разсея. Изведнъж колата спря. Намирахме се пред голяма дървена ограда с надпис "Летен лагер Уайт Лейк"

Слязох от колата и погледнах майка ми:

-Страхотно сега ще се чувствам като във филма "Петък 13" Само Джейсън с голямото мачете липсва. Майка ми ме погледна объркано.

-Не се притеснявай Кар. Знам ,че ще намериш добра компания не ме карай да се повтарям.

-Знаеш колко мразя да ме наричаш Кар..

Докато спорехме точно пред входа на лагера застана възрастен мъж които ме подкани с ръка да вляза вътре и се приближи до колата. Застана до прозореца на майка ми и почти се облегна на вратата.

-Не се притеснявайте госпожо как ви беше името?

-Керън.

-Не се тревожете Керън. Дъщеря ви е в безопасност тук. Имаме денонощна охрана и ако има проблем веднага ще се свържем с вас.

Докато мама говореше с човека аз се замислих. Защо пък денонощна охрана? Дали е ставало нещо тук или просто искат родителите да са спокойни ,че оставят децата си на безопасно място?

-Ще се видим след 2 месеца Кар.

Майка ми се провикна през прозореца и ми помаха за довиждане.

Гледах как колата се отдалечаваше и обърнах поглед към възрастния мъж.

-Нека те настаним бунгалото ти е предпоследното от дясно

Ъъъ.. номер 21.

Той бръкна в джоба си извади ключодържател с няколко ключа на които имаше номерации.

-Ее..то номер 21. Настани се и се запознай с другите момичета.

Не виждах никого ,но закрачих към малката дървена къщичка която щеше да е домът ми за следващите месеци.

Отключих и влязох. Оставих чантата си на леглото което беше оправено и бутнах сака навътре.

-Ти си новото момиче нали?

* Стреснах се * Когато се обърнах видях момиче горе долу на моята възраст и се успокоих ,че все пак наистина има и други тук.

-Как се казваш?

-Аз съм Карла приятно ми е.

-Здравей Карла аз съм Линдзи ,но можеш да ми казваш Лин поне другите така ми казват.

-Оо има и още?

-Да нека те запозная събрали сме се в бунгало 3 ще те изчакам там ,ако искаш се преоблечи и ела.

Линдзи излезе навън и си отдъхнах. Изглеждаше добро момиче определено щяхме да станем приятелки. Извадих една сива раздърпана тениска и се облякох. Е! Време е да видим дали наистина тук ще ми хареса ,казах на себе си и излязох да се огледам за бунгало 3.