Addicted

18

Г.т на неутрал.
От месец малкото момче си търси работа. Отиде на около пет интервюта и никое от тях не излезе успешно. Наближаваше началото на новият месец, а на краят му трябваше да си плати наема. И една мисъл мина през главата му. А именно за предложението на Таехьонг...
Г.т на Кук
Уважавам себе си, но нямам избор...Облякох се и си хванах такси до имението с помощта на заплатата и бонуса ми от шефа. Щом бях там, охраната ме пусна без да пита или нещо такова. Влязох в имението и заварих Тае да чете нещо. Тръгнах към него, а той вдигна поглед щом видя, че вървя към него остави всичко и се изправи.
-Кук? Ти...си тук? Помислих, че няма да те видя повече!- усмихна се широкоl и понечи да ме прегърне, но аз го погледнах студено.
Той свали ръце и седна отново.
-Седни, вярвам, че си тук, за да поговорим за нещо важно.- проговори по-тихо.
-Таехьонг, идвам да приема предложението ти за работа.- прошепнах тихо. Толкова съм засрамен...
-Приет си, но искам да живееш тук.- усмихна се леко.
-Съгласен съм.- прошепнах без да мисля.
-Нищо не е случайност.- прошепна и се усмихна леко.
-Моля?- попитах тихо, а той просто разтърси глава и стана от меката мебел.
-Започваш от днес, ще пратя хора да ти помогнат с багажа.- прошепна и тръгна нагоре. Колко неуважително! Какво му има?
Шофьорът му ме закара до нас и търпеливо изчака да си събера най-важното от апартамента. След това отново се върнах в имението.
-Какво трябва да свърша първо?- попитах, гледайки Таехьонг.
-Да свършиш за мен.- промърмори, но предпочетох да се направя, че не съм го чул.
-Ами трябва да си оправиш стаята за теб и да сготвиш вечеря.- проговори след секунда, но сякаш това не бе момчето, което познавах.
-Разбира се.- покланям се в знак на уважение, а той разширява очи. Нещо грешно ли направих?
-Имате ли предпочитания за това какво да сготвя?- обръщам се преди да тръгна.
-Не, прави, каквото искаш.- отговори студено, но след това лицето му се промени.
-И моля те, не на Вие, говори ми на Ти. Без поклони и вечеряй с мен. Все пак бяхме приятели...- прошепна последното.
-Бяхме..- прошепнах и се отдалечих, отивайки към стаята си. Започнах да нареждам дрехите си, смених завивката на леглото и излязох. Започнах да правя и вечеря. Направих му стек, чух, че харесвал това. След като приготвих вечерята и сервирах само за него се качих в стаята си. Разбира се, че нямах намерение да спазвам молбата му. Та той се подигра с чувствата ми...да се шегуваш с такова нещо не е никак възпитано или мило.