In Love With Moon

Боже мой, в какво се забърках?

Бягам. Вятърът минава през козината ми. Оглеждам се, никой не ме следва. Страхувам се, че преминавам през чужда територия. Не ми се е случвало, откакто съм скитница. Винаги гледах да избягвам териториите на глутниците. Група скитници ме преследваше, но явно са се отказали или изгубили дирята ми. Подушвам въздуха. Няма вълци, няма и хора. Намирам дърво, на което мога да се покатеря и да пренощувам. Използвам ноктите си и се качвам бързо и безпроблемно до един по-здрав клон. Ще спя във вълчата си форма. Няма да спя гола, я. плюс това сетивата ми са по-развити когато съм вълк и ако усетя опасност ще мога да си обера крушите по-бързо. Не обичам да се застоявам на едно място. Първо, че е забранено, второ- нямам избор. Усещам полъха на вятъра, който носи сладникавия мирис на лилии. Сещам се за дома си.затварям очи и се сещам за миналото си.

Ретроспекция:

Лилия си играе в близката градина с лилии. Майка й и баща й, Луната и Алфата на глутница Блъдстрийм* гледат малката си дъщеричка с любов и обожание. Тези години глутницата процъфтява. Но тези години са преброени. Минават години и се разбира, че Луната е тежко болна. Цялата глутница е съкрушена. Когато Лилия е на 18, майка й умира. Алфа Андреас полудява от скръб. Единствената светлина в живота му е неговата дъщеря. Но тя твърде много прилича на майка си и баща й съвсем изгубва ума си. Принуждава я да се ожени за него, да стане негова Луна, да износи кутретата му и да дари с мъжки наследник глутницата. Лилия не иска да извърши това кръвосмешение и да предаде майка си. Решава се да избяга, когато в къщата на глутницата има събиране и всички, включително и баща й са заети. Тя осъзнава, че ще стане скитница и че животът й ще се промени коренно. За добро или за зло.

Край на ретроспекцията

Чувам шум. Клоните около мен трептят. Птиците се вдигат тревожно от дърветата. Усещам чуждо присъствие зад гърба си. Усещам, че е шейпшифтър, но в човешка форма. Опитвам се да избягам, но слага примка на врата ми.

- Накъде си тръгнала, сладкишче?- казва мъжът зад мен, през изкривената от задоволство усмивка.

Боже мой, в какво се забърках?