🧠

27 6 1
                                    


Матю не беше мъртъв – той бродеше по нощите,изпитващ неутолима жажда за мозъци.. "

Оливър потръпна,докато затваряше книгата,която му бяха подарили наскоро.

-Защо чета зловещи неща преди лягане ?-каза си той и дръпна завивките по-близо до брадичката си.

Той посегна към лампата на нощното си шкафче и се поколеба за миг.Събра смелост и се престраши да я изключи.

Докато лунната светлина нахлуваше през прозореца,Оливър се взираше в стола,намиращ се в ъгъла на стаята.
Едно грохнало лице също се взираше в него.Тялото му бе изкривено и деформирано.
Момченцето ахна и запали лампата. Оранжевата светлина изпълни стаята,но на стола нямаше нищо.

-Трябва да е била сянка от прозореца.

Той се обърна,за да изгаси отново лампата и се зави през глава с
одеяло си.След това бавно го дръпна, когато чу ужасяващо шумолене в подножието на леглото си.Очите му проследиха звука и ето го на !

Когато запали лампата,отново нямаше нищо.

-Това е плод на въображението ми,
призраци не съществуват.-поклати глава.

След като огледа за последно стаята, изгаси осветлението и се претърколи на една страна.

Докато се унасяше,дрезгав глас прошепна в ухото му :

-Почивай си добре,Оливър.Спящите мозъци винаги са най-крехки..

Къси разкази Onde histórias criam vida. Descubra agora