Шепот

Записките на Ричи част 3

Здравейте! Това са поредните ми записки. Та пристигнахме в гората. За щастие още сме близо до града. В началото на гората сме и тя копае нещо. Не искам да знам какво. Даа, тя е ненормална, извади някакъв сатър от златен ковчег.

-Какво ще правиш с това?

-Ще колям!- каза и се засмя.- Спокойно той е за защита!

-От Беки ли?

-Не от баба ти! Естесвено че от Беки!

-Какво ти става по дяволите?!?!?!

-Нищо! Просто аз........ Както и да е! Да тръгваме хайде! - видях сълза по лицето й, но тя я избърса и продължи.

След 15 мин:

-Ъм, ти добре ли си наистина?- попитах аз.
-Не не съм.
-Защо?
-Няма да разбереш...
-Стига де, не съм глупав.
-Е добре, но просто...Както и да е.
-Да слушам те.....
-Ами преди 4 години аз живеех с баба ми на село. Родителите ми нямаха възможност да платят за да ходя в престижен универститет в града и 1 година живях с нея. Те живееха в Сан Франциско за известно време. После ме взеха със себе си тук и започнах да ходя на лекции. И няколко месеца по-късно баба почина.- тя се разстрои малко, но не исках да я прекъсвам.- Преживях го тежко и тя ми беше оставила една книга с бележка отгоре, на която пишеше да спазвам указанията и само АЗ да я ЧЕТА! Тя беше някаква вещерска книга. И един ден родителите ми са прочели нещо ЗАБРАНЕНО и са освободили някакви зли сили. И същата вечер след като се върнах от лекции ги видях мъртви на пода. Тогава веднага изгорих книгата и викнах полиция и линейка но нищо не стана. От тогава живота ми е ужасен.
-Аха. Гадно.... Та ще продължаваш ли да копаеш или?...
-Не няма го тук това което търся... Да продължаваме ..
-С кое?
-Да вървим.
-Добре..
След около час.:
-Чакай спри! Моля те...!!- казах аз задъхан.
-Какво има?
-Изморих се!
-Е явно ще нощуваме тук, защото вече се мръква а и сме много далеч от града.
-Моля??!!!
-Да. Хайде нося сгъваема палатка в раницата. Помогни ми да я разгънем.- опънахме я и сега се приготвяме да лягаме.. Честно казано не ми се спи...
*Моля коментари*
*Следва продължение :)*