thePride

6. Съдба

~Минаха дни и седмици, но момичетата не си казаха повече нищо. И сякаш угаснаха. Когато бяха заедно всички забелязваха как настроението на Хоуп и на Скайлър все беше някак вдигнато. Винаги бяха усмихнати. А сега беше по трудно да ги видиш така. Все едно мрачният свят около тях с всички правила, закони и ограничения беше погълнал и последният лъч светлина в душите им. Само понякога имаше един малък момент. Един малък детайл. Те се търсеха въпреки всичко. Търсеха се с поглед. И в тъмните вечери когато всички излизаха от училището, те успяваха да уловят силуета на другата. Успяваха да се видят в далечината. И всеки път щом това ставаше се образуваше една малка почти невидима усмивка. Как да ви кажа читатели.. Те много се искаха. Да много искаха просто да се видят, да се прегърант и да се целунат. Но в техния свят, дори мислите не са позволени. Това е трагедията в тази история. И не само с тях двете, а с всички като тях. Всички от прайда. Но.. Във всяка история трябва да има надежда.

16:54 три седмици от вечерта в ранчото

-Леле как валии..

-Да.. Едва се вижда. ~Говореха си Хоуп и Джия в колата. Джия беше дошла да вземе Хоуп заради дъжда, хем и да се видят. Бяха се запътили към кафене не далеч от дома.

-СПРИ ЧЕРВЕНО Е!!! ~Извика Хоуп

-Аа.. За малко. ~Леко съркастично каза тя, тъй като нямаше никакви други коли наоколо.

-Ха кой е този луд в това време? ~Каза Джия виждайки фигура да върви в далечината. Но приближавайки..

-Скайлър?!!? ~Каза очудено Джия

-Моляя?? ~Извика Хоуп навеждайки се към прозореца на Джия. Доближи колата до нея и свали прозореца.

-Хей Скайлър, качвай се ще те закараме!! ~Провика се Джия заради силния дъжд. Скайлър щеше да се съгласи, но щом видя Хоуп в колата се притесни.

-Не няма нужда. Ще повървя.

-Ти луда ли си??! Вали ужасно! ~Извика Джия отново.

-Скайлър качи се, няма да те оставим в такова време. ~Каза Хоуп. И след като чу това, тя се почувства по-добре и влезе в колата.

-Какво иззобщо правиш на вън в тоя дъжд?.. ~Каза Джия като потегли.

-Ами.. Дълга история..

-Отиваме на кафе и ти идваш с нас! ~Обяви Джия.

-А.. С вас.. Не, не мога..

-Защо?

-Ами.. Имам домашни..

-Добре, ще се направя, че не каза това току що. ~Със сарказъм отговори Джия и натисна газта.

17:20 Кафе Омега

-Здравейте, готови ли сте с поръчката? ~Попита мило сервитьорката

-Да! За мен едно капучино. ~Каза Хоуп

-Аз искаам.. Шейк с ягода. ~Добави Скайлър.

-За вас? ~Попита сервитьорката Джия, която се беше втренчила в менюто.

-Да. Аз искам една Водка 100мл. ~Каза тя оставяйки менюто на масата. И добави:
-Без лет.
~На Скайлър това и се стори много странно. Водка по това време и чиста 100мл.. Докато Хоуп си беше свикнала с приятелката си.

-И така де, защо беше в дъжда Скайлър? ~Пита я Джия

-Ами.. Скарах се с приятеля ми. И той просто ме остави на улицата.

-Каквооо??!?!! ~Реагира шокирано Джия.
-Тези мъже.. Ужасни са! Слушай сега аз ще ти обесня..... ~И Джия започна да обяснява на Скайлър за мъжете и за връзките с тях и за разделите и докато това се случваше сякаш Хоуп загуби дъха си и просто заби в земята. Какво беше това чувство?.. Сякаш сърцето и се разби на две.