Този за когото мечтах

2

  Днес настроението ми беше малко понижено, когато видях, че дъждът безмилостно шибаше дърветата и разпръскваше в калта нежните им цветове. Помислих си, че често пъти животът постъпва така и с нашите мечти и се натъжих.

  Но е то че Мелани се появи и остави пощата на масичката до баба.

  Раздавачът пристига в Габизо, когато му е удобно. Във всеки случай не сутрин, а когато би трябвало, а в повечето случаи следобед. Пътят, който води до нашето жилище, е стръмен и докато стигне до нас, Родерик се отбива тук-там да си почине и естествено да изпие чашка вино и да размени някоя и друга приказка.

  Ние получаваме ,,Фигаро'' за баба, ,, Еко дьо Пари'' за мама, а от време на време някой каталог, а още по-рядко – някое писмо...

  И все пак аз винаги очаквах с нетърпение пощальона. Дори нещо повече: за мен часът преди неговото пристигане е един весел, крилат час... Първо, страшно обичам да чета и сега, когато съм изчела всички позволени и непозволени романи от библиотеката ни следя с интерес подлистниците и разказите в двата вестника, които получаваме... И после, знае ли човек какво може да се крие в тайнствената чанта, която Родерик разхожда из нашия край?...

  - За бога на какво се надяваш? – мърмори понякога мама, която явно започва да се плаши от моята склонност кум фантазиране. - Уверявам те няма никакви изгледи да получиш наследство от някой богат чичо.

  Мама говори много мъдро, защото аз винаги оставям малко разочарована след минаването на раздавача. И наистина има ли смисъл да се залъгвам така глупаво!

  Все пак винаги съм се надявала, че пощата ще ми донесе някаква хубава изненада... и ето че в края на краищата съм имала право...

  - Я гледай, писмо от племенника ми Шансо – каза баба и измъкна от ,,Фигаро" един дълъг плик. 

  Два чифта заинтригувани очи веднага се впиха в нея. Племенникът Шансо или чичо Фил, както го наричах аз ни пишеше само за Нова година. През другото време дъщеря му Кристиана поддържаше връзка с нас, но този път връзката беше доста слаба, защото братовчедка ми проявяваше открито мързела си.

  - Дано да не се е случело нещо лошо! – каза мама, която лесно отвръща на безразличието с обич. – - Лиз, прочети го моля ти се. Филип има много ситен почерк...