Балада за пламъка

5 1 1
                                    

Вместо да ме сънуваш,
Прегърни ме
Стопли се с пламтящата ми душа,
Вземи пламъка ми
И остави ме да гасна като фас от цигара,
Нека горя
Твоята любов топли ме, храни ме,
Нека бъда твоята тръпка,
Чисто вдъхновение,
Твоята муза,
Чака те,
А когато уганеш върни се,
Ще те чакам,
Но тогава ще се топлим взимно ние,
А който запали искрата си пръв
Ще топли общо душите ни,
Телата ни,
Чувствата и умовете ни.
Върни се, аз чакам
Ще съм още малко,
Но колко малко ти е нужно,
За да оцениш любовта, която запали,
Която гасиш и която ще си отиде.
Чака те твоята болка,
Чака с мен, на същото място,
Където започна и свърши всичко,
Което изпепели от своето нехание
Запали ме, за да те изгоря
Както ти изгори ме с допира ти и твоята стихия,
Любовта е пламък,
Който не трябва да се пилее за празни хора,
Къде си? Загуби се,
Не те виждам в моето полезрение,
Може би намерил си търсеното внимание,
Или нужният ти тласък,
За да забравиш кой те вдигна, когато беше равен със земята,
Когато беше лед, бях твоя пламък,
Но сега ти казвам сбогом,
Защото моя пламък отдавна утихна, но ти реши да играеш с огъня докато беше твой!
Сега търси топлината в празните тела на бездушните хора...

Стихове от ДушатаWhere stories live. Discover now