(🔞) Мръсни фантазии (🔞)

Mental Bondage - Part One

Необятния коридор по който се движеше Дая, й се струваше безкраен. Тя вървеше по него с убеждението, че се е загубила в някакъв гигантски лабиринт от който измъкване нямаше.

У нея вследствие на тези тревоги се роди известна паника. Страх, че може би никога да не се измъкне от този коридор, тормозеше нейния ум. Сега тя трескаво търсеше изход от тази ситуация, но за съжаление не виждаше такъв.

Тъкмо когато надеждата й щеше съвсем да я напусне, с ъгълчето на окото си врата от едната страна на коридора. Как се беше появила тя като, че ли от нищо то, тя не знаеше. Но можеше да се закълне, че до преди малко тази врата я намеше.
Да не би нейния ум да й играеше някакви номера?

Без да губи време в излишни размисли относно адекватността на нейните сетива, тя се спусна към вратата като удавник за сламка. Щом го прави и я отвори, тя влезе вътре.
Веднага обаче постави под въпрос дали това всъщност беше добра идея.

Там имаше нещо като кабинет на психиатър-терапевт от който я побиха тръпки. Това беше последното нещо което бе очаквала да открие тук. Изненадата й беше изписана върху лицето, което любитно обхождане стаята с очи, за да я изучи подробно.

На пода беше послан някакъв скъп, но много красив персийски килим. Върху него имаше бюро от бук, достатъчно голямо за да служи добре на собственика му.

Кушетката беше точно като по филмите. Изглеждаше много удобна, съвсем като диван на който можеш да си подремнеш, ако ти се доспи. А срещу нея с намираше кресло на което имаше възглавница. Цялата тази оранжерия от предмети и мебели създаваше атмосфера на уют която примамваше Дая със своята непринудена приветливост.

- А, ето ви най-сетне тук! Радвам се, че дойдохте. - каза един глас идваш от дъното на кабинета което беше тъмно.

Брюнетката се стрестна когато чу тези думи идващи от непознатия господин когато той встъпи напред за да бъде озарен от една светкавица която го освети, идваща от големите прозорци които тя едва сега забеляза.

През тях се виждаха тъмни облаци които гръмнаха силно с грамотевица. Това отново я стрестна и тя подскочи като оплашена сърна, и цялата пребледня от страх.

Мъжът който беше с нея в стаята бавно се приближи, явно забелязал нейната внезапна уплаха. Сега тя можеше да го разгледа по-добре на светлината идваща от близката лампа.