Вече сме станали, закусили, облечени и готови да излезнем с момчетата. Но Tom идва и ми казва:
Tom: Т/И, трябва да говориш с нашият мениджър.
Аз: Защо?
Tom: Защото, задължително трябва да измислим песен или нашата кариера ще пропадне.
Аз: А защо Аз трябва да участвам?
Tom: Защото никой не може да заеме мястото на Bill, вече всеки си има място и мислехме, че ти си идеална. Помниш ли когато пя с нас, беше уникална!
Аз: Е благодаря! Добре, нави ме ще пея.
Tom: Добре. Сега да тръгваме, че ни чакат.
Пристигнахме и следно ни протече разговора:
Мениджър: Така, това ли е въпросната Т/И.
Аз: А да господине!
Мениджър: Така, разбрах че имаш глас, значи ще можеш да замениш мястото на Bill, нали?
Аз: А, да мога!
Мениджър: Добре, до 1 месец, най-много месец и половина да сте записали песента и да сте я измислите.
Аз: Чакайте, какво?! Не трябва ли Вие да я напишете и ние да я изпълним?
Мениджър: Не, трябва певеца или певицата да я измисли.
Аз: Моля!? Няма ли шанс Вие да я измислите?
Мениджър: Не! Искаш ли ти да пееш или да търси някой друг?!
*поглеждам към останалите, те ме гледат жално, и ми казаха аз да пея и се обръщам към мениджъра*
Аз:Добре, ще я измисля.
Мениджър: Добре. Мисля, че разбра до кога е срока или да повторя?
Аз: Да, разбрах.
*Мениджърът си тръгва
Georg: Мале, тоя беше много лош към теб. Тоя сигурно не си е пил кафето и е още кисъл.
*Ние:😂*
Аз: Мале, Bill как ми мисли тея песни бе? Тоm знаеш ли?
Tom: Ами попримцип той ги мисли от негови спомени или т.н.
Аз: Аха, значи трябва да пея за моя случка или нещо друго?
Tom: Ами ако ще ти е по-лесно да, но може да не го правиш така, както ти решиш.
Аз: Ами ще го направя както Bill го прави. Ама дали ще харесат песента ми?
Gustav: Споко, ще я харесат! Сигурно ще бъде много яка!
Georg: Да ама се опитай песента да е като останалите нашите песни, да е като малко рок, така да ти го кажа.
Аз: Ами добре.
Вече се забавлявахме. Прибрахме се, и чакам без търпение вечерята, мама готви от моите любими спагети🤤🍝. И също чакам без търпение утрешният ден. Следва продължение.....
