Братя Маджарови 🔞🔞

Каталин- Осемнадесета глава

Каталин

Преди пет години

-Мислиш ли,че ще ѝ хареса? - попита Белаур,стискайки кутийката с гривната,която позволи да купи след като спечелихме малко повече пари от обикновено.

-Да! - изминаха няколко седмици откакто Калина ми каза,че е влюбена в мен. Отношенията ми с нея са променливи,но няма как да не забележи човек как ме наблюдава. Белаур също го вижда това,тя не се прикрива,но и той се опитва да не обръща внимание. Може би подозира какво се е случило в него ден,сълзите на Калина хвърлиха подозрения,но той така и не ме попита. Искам той да е щастлив,макар привързаността ми към нея да граничи до вманиаченост , не мога да му го причиня. Той е влюбен и ще стоя настрана.

-Напоследък се държиш странно около Калина.

-Какво имаш на предвид? - намествам качулката на анорака и се взирам в пътя.

-Избягваш погледите ѝ,не искаш да оставаш насаме с нея. Тя те обича и така като правиш я нараняваш. - там е проблема,не ме обича като по-голям брат.

-Няма такова нещо,въобразяваш си. - пресичаме по пътя и минаваме през булеварда,където работи Калина. Флоренция е красив град с много забележителности,има възможности за младите хора,но ми се иска да се откъсна от проблемите тук. Имаме нужда с Белаур да забравим за майка ни,за бащите ни,за това колко сме вглъбени в една жена,която няма и най-малка представа до къде стига нашата мания за закрила. - Как върви бокса? - сменям темата,така е най-добре.

-Треньорът ми предложи да се включа в Олимпийските игри в Париж другата година. Спечелих няколко срещи ,сега трябва да се боря за правото да отида там. - на две от срещите успях да присъствам и освен,че много добре се справи и още в първия рунд надделя над съперниците си,в следващия ги повали с нокаут.

-Радвам се,братко! Това ще те откъсне от всичко. - потупвам го по гърба.

-"Безстрашният" ,а? - подсмихвам се и отварям вратата на сладкарница "Veneto" . Белаур сваля качулката си,аз правя същото и двамата поглеждаме към шумната групичка до бара.

-Колежани. - Белаур е присъствал само на един от двубоите ,от там получих и прякора,заради желанието ми да се бия с двама или трима един след друг. - Ето я . - Калина излезе от стаята, където повечето торти,пасти и други сладки неща се съхраняват и погледна към нас,усмихвайки ни се. - Здравей! - целувам я по главата,а тя ме прегръща твърде дълго за да забележи Белаур.