Шепот

Къщата - Откритието

*На сутринта в 7:30*
-Добро утро поспаланке.!-Ричи носеше някаква купа с плодове и сметана.- Хайде на закуска!
-Какво е това?- посочих купата.
-Плодова салата! Има и палачинки с шоколад! :)
-Ъ?? От къде?!
-Ами сутринта около 6:00 часа, имаше една къща наблизо и там живее едно много мило семейство, което ни даде закуска, и предложи да останем при тях докато се оправим, нали знаеш с какво..
-Добре. Но не е добра идея да се доверяваме НА НЕПОЗНАТИ ХОРА, според мен!!
-Те са хора не чудовища.! Успокой се.!
-Щом казваш...
-Ще отидем ли в къщата или не?
-Оф да явно ще отидем.!- взех си рязко раницата и с бърза походка тръгнах към тази къща. Като влязох имаше една врата към мазето- смърдеше на мърша.. И да.. Отидохме в кухнята.
-О, боже Ричард! Довел си я! Толкова е красива..- някаква пълничка жена ме посочи. - Аз съм Жулиета. Приятно ми е.!- продължи и си подаде ръката да се здрависаме.
-Аз съм Мади, и на мен. С кого живеете тук Госпожо?
-О, моля те. Наричай ме лелю. И със семейството ми. Скъпи! Деца?! Елате да се запознаете с гостенката ни! - тя погледна към стълбите и от там слезе доста висок мъж с две деца (момче и момиче).
-Аз съм Ромео! - каза мъжът.
-Мади... Уау имате доста , ами странни имена... - казах аз. Те се спогледаха и момиченцето дойде при мен и ми прошепна:
,, Недей да го казваш повече... Или ще умреш...."
- И по междодругото аз съм Мери. - каза и се усмихна.
-А аз съм Слендър. - провикна се момченцето от стълбите. Всички имаха доста странни имена.. Къщата им беше в ужасно състояние, а за капак имаха смърдящо мазе. Имаше нещо гнило тук и аз бях сигурна, особено и това което Мери ми прошепна.
-Хайде на обяд. - Каза Жулиета и всички седнаха на масата, която беше доста прашна. Сложиха Риба в една голяма чиния, Жулиета разпредели на всички по равно. Беше вкусно, но все още подозирах тези хора.
-Хайде деца отивайте по стаите си да играете! Аз ще разведа и настаня нашите гости. Хайде след мен. - И ние с Ричи тръгнахме. Качихме се по стълбите - имаше цели три етажа. Тя ни заведе на втория. На третия бяха децата й. Настанихме се в обща стая с една спалня. Имаше два гардероба и една секция. Не беше чак толкова зле. Но за жалост имаше само един прозорец. Вече бяхме готови с багажа и аз легнах да си почина.
-Ричи.....
-Да Мади.?
-Сигурен ли си, че ще сме в безопастност тук?
-Да разбира се.
-Нека излезем да се разходим, моля те.,! И без това тук мирише ужасно, искам да глътна малко чист въздух..
-Добре де... Стига си мрънкала, сега излизаме.-Аз завъртях очи и излязох от стаята, Ричи тръгна след мен.
-Лелю ние излизаме малко на разходка.- казах аз и махнах на Жулиета.
-Добре, и не стойте много навън.. Скоро ще се стъмни, тук времето е объркано, не се знае кога ще се стъмни.. - тя се засмя леко и се качи нагоре. Аз не казах нищо след това и направо тръгнах. Ричи вървеше зад мен и четеше нещо...
-Та сега ще ми обясниш ли какво стана с теб?
-Ами.... Незнам.. Сега в момента не мога да мисля., притеснено ми е и съм объркана... Какво четеш?
-О, една книга... Нищо особено.
-Дай да видя! :)
-Не!
-Ричи!
-Казах че не може!
-Защо??- аз я дръпнах от ръцете му. Започнахме да се дърпаме за книгата.
-Мади стига! Ще я скъсаш!
-Не ме интересува!! Защо не искаш да ми покажеш??????- в този момент Ричи пропадна в една кална дупка. Аз го хванах за ръката и се опитах да го издърпам, но и аз паднах.  Озовахме се в някакво наистина ужасно място.. Имаше кървави брадви и чукове. Части от тяло на животни и хора..
-О боже !! Какво е това място??!! - изпищях аз.
-Тихо.. Някой може да ни чуе! -Хайде да си ходим!
-Не чакай! Трябва да проверим докъде води този тунел или каквото е.
-Добре, но по-бързо! Не искам някой да ни види и да сме на мястото на тези органи.. - тогава се отвратих и си запуших носа. Вървяхме около 5 мин. и стигнахме една заключена врата..
.........
*Хмм... Какво мислите? Как е до тук? Какво ли има зад тази врата???... Напишете в коментарите...*
*Следва продължение :)*