Младият вълк - Teen Wolf

Девета глава: Лоша тема за разговор

След най-изтощителния ден в училище, реших да се прибера направо вкъщи. Щом влезнах първото нещо нещо беше да се просна на леглото и там да си остана.
" Хей, пак ще съм нощна смяна. Но пък в събота ще почивам, за да гледам първия ти мач." каза майка ми.
О не. Защото изобщо й бях казал. Трябваше да й кажа да не идва. Тя беше последният човек, който исках да види как детето му се превръща в животно.
" Не можеш." казах й.
" Мога и ще го направя. Пропудкането на една смяна няма да ни разори... напълно. Какво ти има на очите?"
Очите ли? Да не би да светеха?
" Какво ми има на очите?"
" Изглеждаш сякаш не си спал от дни."
" Нищо, просто съм уморен."
" Уморен? Нищо друго?"
" Имам много домашни."
" Нали не вземаш наркотици?"
" В момента ли?"
" В момента?! Как така 'в момента'? Някога взимал ли си?"
" А ти?"
Как изобщо се стигна до този разговор? Майка ми беше много объркана.
" Наспи се." беше единственото, което каза и излезна.
Чудесно. Сега сигурно майка ми ме мислеше за някой пристрастен наркодилър.
Реших да питам Стайлс какво е разбрал за Джаксън, защото след играта го заведоха в болница. Когато го набрах по Скайп, той държеше в ръка един воден пистолет, но не му обърнах внимание, защото познавах Стайлс и знаех, че често прави такива неща.
" Какво разбра?"
" Рамото на Джаксън е извадено."
" Заради мен ли е?
" Защото е пън."
" Ще играе ли?"
" Още не се знае. Сега разчитат на теб за събота."
Това беше лошо. С моето състояние нямаше как да играя. Изведнъж видях, че Стайлс се беше загледал в нещо на екрана.
" Какво?" попитах.
Видях, че започна да ми пише нещо.
'Изглежда сякаш... и прекъсна.
" Изглежда сякаш..Какво? Хайде, по дяволите."
...зад теб има някой.'
" Какво?"
Увеличих снимката на екрана и наистина имаше човешка сянка. Тя се приближи и ме хвана. Беше Дерек.
" Видях те на игрището." каза той.
" За какво говориш?"
" Промени се пред всички. Разберат ли какъв си, ще разберат и за мен. Ще разберат за всички ни. Тогава ще ни погнат всички."
" Кълна се, нищо не видяха."
" Няма и да видят, защото ако дори опиташ да играеш в събота, ще те убия лично."
След това си тръгна. Дори нямах идея как е влезнал.
* * *
" Как така няма да можеш да играеш?"
" Просто не мога."
На другата сутрин отидох при треньора, за да му кажа за мача.
" Нямаш търпение да играеш." каза тренера.
" Не, тренер, няма да мога да играя."
" Не разбирам."
" Имам лични проблеми."
" Заради момиче ли е?"
" Не."
" Заради момче? Нали знаеш, че вратаря е обратен?" попита тренера.
" Знам, но не е това." отвърнах.
" Не намираш ли Дани за красавец?"
" Да, изглежда добре, но аз харесвам момичета. Не е това!"
Как винаги се забърквах в такива разговори?
" А какво, наркотици ли?" попита той. " Метамфетамин ли вземаш? Брат ми беше пристрастен. Зъбите му изгниха. Беше отвратително."
Колкото и странно за звучеше ми беше интересно какво се е случило.
" И какво стана с него?" попитах.
" Сложи си коронки. За това ли става въпрос? Боиш се да не пострадаш ли?"
" Не. Имам проблеми с агресията."
" Ето и добрата новина - точно така се играе лакрос." отвърна тренера.
" Проблемът е решен." допълни той.
" Не мога да играя утре вечер."
" Слушай Маккол! Част от това да си в основния отбор, е да носиш отговорността. Ако не можеш да се справиш, връщаш се на скамейката."
" Ако не играя, ще ме извадите от отбора?" попитах.
" Маккол, играй!"
И така, говоренето с треньора не беше от най-успешните. И майка ми тъкмо ми беше писала, че нямала търпение за мача.
" Здравей."
О, супер и Алисън е тук. Ама разбира се, че ще е, нали и тя учи тук.
" Здрасти." отвърнах.
" Зает ли си?" попита ме.
" Не, просто майка ми...тя, тя е нищо. Тоест, няма нищо. За теб не мога да бъда зает."
" Харесва ми как звучи." каза с усмивка Алисън.
" Исках да ти кажа, че утре ще дойда да гледам как играеш?"
" Така ли?"
О, стига де. Няма как да стане по-лошо от това.
" А след мача ще излезем заедно. Ти, аз, Лидия и Джаксън. Ще бъде супер."
И да, определено стана по-зле.
" Покани и Стайлс. Запази ми място в столовата. Трябва да вървя." каза тя и си тръгна.
" Господи."