Кити попи сълзите си с бродираната с инициалите й кърпичка от египетски памук. Тя имаше същата, с нейните инициали, но нейната вече беше мръсна, под земята.
Докато гробарите спускаха ковчега надолу, Кити притисна пожълтялата, измачкана хартия, която криеше под наметката си към гърдите, подсмръкна и издигна между себе си и тях стена. Всички сега жалееха лицемерно, а когато беше жива, никой не се беше интересувал от нея. Наричаха я странна и я отбягваха.
Остана до последно, докато г-н Смит стисна ръката и прие съболезнования и от последния гост. Кити не му стисна ръка. Тази ръка бе убила Малори.
Кити се врътна и потегли към сградата на издателството. Когато влезе, камбанката, висяща от тавана извести за присъствието й и един от сътрудниците веднага се появи, за да я посрещне и вземе палтото й.
Чака дълго, но най-накрая я въведоха в офиса на главния редактор. Той я покани да седне срещу него и секретарката му й сервира чай.
- С какво мога да ви помогна, госпожице?
Кити извади хвърчащите листи, които бе стискала до сърцето си, за да ги предпази от сълзите и лондонския дъж през цялото време и му ги подаде.
- Интересува ме да издам една стихосбирка във възможно най-голям тираж. Пост мортем. Името е Малори, Малори Смит. Парите не са проблем.
أنت تقرأ
Mallory
العاطفية"Малори" разказва трагичната история на една измъчена поетеса във Викторианска Англия
