Почина преди седмица, зарязала всички красиви цветя, почти сготвените курабийки и уханието на нежен дамски парфюм. Заживях във къщата на баба. В последните месеци изпаднах в безизходица. Тогава научих, че тишината всъщтност е доста шумна!
Седнах в една от стаите на баба Вера, гледах празно в една точка, докато погледът ми излезе от релси и се озова върху картините на баба. Беше рисувала чайници, различни видове одяла и пердета.. това беше нейният стил. Почука се на дървената бяла врата. Веднага се изправих и със по-бърза крачка отидох да видя кой е. Погледнах през малката шпионка и видях леко притеснителна на пръв поглед жена. Скулесто, сбръчкано и сякаш сухо лице ме посрещна.
-Здравей мила Винсея!
-Здравейте ваша милост...Познавам ли ви? -попитах очудено че знаеше името ми.
-Чувала си за мен, но това в момента никак не е важно. - докато изричаше думите си влезе нахално през вратата.
-Мога ли да ви помогна с нещо?.. бях се объркала не познавах достатъчно добре Хинтър Ампнер. Докато изпадах в моите си мисли, въпросната дама вече се беше настанила в кухнята.
Веднага изтичах, и сложих на дамата курабийки които бях доопекла по рецептата на баба , веднага щом заживях в къщата. Сипах чай, със мисълта, да изкопча повече информация от жената.
-Тъ как е вашето име?
-Ребека. - мълчаливо отговори със мистериозна усмивка.
Оставих Ребека сама със билковият чай и отидох във спалнята, чакаха ме солидно количество куфари за оправяне.
Подредих всичко, изправих се леко потна от земята и се отправих към кухнята. Тогава видях, че Ребека беше напуснала вече моят дом.
Погледнах към масата и видях бележка под курабийки те.
Изплашено вече отварях бялата бележка от тефтерче на която пишеше.
Аз убих баба ти.
Потта вече течеше като езеро, включиха се и сълзи. Бях мокра, настръхнала и някак сляпа.
