Със сърцераздиращия сигнал, който бележи загадъчния смъртен изказ на бележката, Винсея бързо се оправи и напусна къщата. Сълзите се смесиха с капките от дъжда, а студът на влажния въздух усили сътресението в нея. Сърцето й биеше бързо, докато потегляше към градската публична библиотека, мястото, където често търсеше утеха в старите книги.
Старите страници на книгите пред нея шептяха забравени истории за интриги и криминал, изтъкани с кокетността на обществото от този далечен период. С внимание изучаваше стари черно-бели снимки и описания на загадъчни събития. След време обаче, една стара книга с пожълтялите си страни привлече нейното внимание - "Записки на Баба Вера: Скрити Истории от Селото".
Винсея започна да чете с колкото се може по-бързо. записките на баба Вера, които разкриваха дълбоки тайни на селската общност. След всяко прочетено заглавие, ума й се оживяваше с нова доза от криминални интриги и кокетности, като я изправяха пред предизвикателството да разгадае загадките на изминалото време.
С устременост и решителност, Винсея решаваше да разкрие мистериите, които съсипаха живота й, вярвайки, че в старите записки и тайни на селото е ключът към истината.
Със сърцето й, бързащо като локомотив, тя реши да се замеси в този древен злокоб, опитвайки се да разгадае тайните, които умират в мрака на времето. На следващата сутрин Винсея започна своето разследване, откривайки, че това, което се очертаваше пред нея, беше лабиринт от лъжи, кокетност и смъртоносни тайни, които я отведоха в свят, който дотогава едва ли би била способна да си представи.
