Пустиня

Буря

Зная как се оцелява
в епицентъра на буря,
развихрила се ненадейно
късно нощем в спокойното море.
Зная как се оцелява
след тежка катастрофа,
след челен сблъсък със смъртта,
когато виждаш я лице в лице
и можеш само да я поздравиш,
не и да я изпратиш.
Зная как се оцелява
след избухнали пожари,
обгорили целия ми свят,
задушили ме в безпощадния си дим.
Зная как се оцелява
след борбата с жестоки зверове,
които ме разкъсваха парче по парче
и до кокал ме събличаха от собствената ми кожа.
Зная как се оцелява
след падане отвисоко,
когато земята и реалността се срещнат,
а крилете ми са били само сън.
Никак не зная обаче как се оцелява
в епицентъра на собствената ми душа,
в тежката катастрофа на егото,
в избухналия пожар на страха,
в борбата със спомените-зверове.
Никак не зная как се оцелява
след тежестта на собствения ми живот,
след лъжите на времето,
след заблудата измежду чаршафите
и след непресъхващата болка на Арда.
Никак не зная как да живея със себе си
и как, въпреки всичко, да избягам
от всичко, което съм.
Никак не зная как тази моята душа,
също толкова прилична на бурята,
от която бързам да избягам,
изобщо се побира сама в себе си
и как никога не прелива,
никога не прелива,
никога не прелива...
Само заприличва на пустиня.