Приключенията на Пирата Шарки са изпълнени с вълнение, емоции за приключения и много смях. Пирата Шарки всъщност е опосум с голямо сърце за приключения и дух на кръвожаден закоравял пират.
Всяка сутрин Шарки ставаше рано, нахлуваше пиратската си шапка, взимаше своята сабя, която за всички беше просто един тъп кухненски нож за масло, но за него, това беше смъртоносно оръжие, способно да разреже на две всеки враг, който посмее да се изпречи на пътя му. Ръждивият нож за масло беше излъскан до бяло и вече повече приличаше погледите, най-вече на кака Свраки, която се стремеше да докопа всяко лъскаво нещо, но за Шарки, това беше сигурен знак колко е ценна неговата сабя.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Шарки тренираше всеки ден без почивка. Когато времето беше хубаво, той отиваше на мисии в житното поле, което се разпростираше до където поглед може да стигне и беше пазено от най-свирепият злодей в околията - кръвожадният Плеши. Плашилото, което Шарки беше нарочил за кръвожадно чудовище не беше заслужило с нищо подобна съдба, но всеки слънчев ден един въоръжен до зъби опосум (или поне за такъв се смяташе Шарки) идваше и започваше да го ръчка с нож за масло. Първоначално Плеши беше ужасен, но в последствие откри, че има и предимства. Първо нито една мишка не смееше да се доближи до него и да заживее в крачолите му, а и кой би искал всеки божи ден някакви ненормалници да се размотават с ножове за масло пред дворовете им. Другото предимство беше липсата на всякаква перната гад, която постоянно се грижеше шапката на Плеши да е омазана. При наличието на опосум, който изключително упорито клати едно плашило насред полето, нито едно пиле не смееше да се доближи. Това беше прекрасно за Плеши, който с нетърпение очакваше своят спаринг партньор да се появи и дори беше започнал да влиза в ролята си на кръвожаден злодей, подмятайки разни клонки слама върху главата на Шарки.
Така и двамата наши герои прекарваха прекрасните слънчеви дни, но когато беше дъждовно нещата не стояха по подобен начин. Шарки беше упорит и не се отказваше от пиратските приключения и тренировки така лесно, но нямаше как да седи на открито, когато навън се извива буря. Всеки самоуважаващ се пират знае, че гадното време не е за тях, освен разбира се когато са в открити води на палубата на някой пиратски кораб. Но, за щастие на Шарки, той нямаше такъв и му се налагаше да тренира на сухо. Единственият проблем беше, че това сухо място беше оборът. По принцип, не е особен проблем да се размотаваш в обора. Там няма и кой да притеснява трениращият и готвещ се за слава пират, с изключение на Марко, но той бе стар, глух и не особено приказлив. Освен в случаите, когато му се отдаваше да реве от смях, но тези случай бяха изключително редки, или поне толкова редки, колкото са и дъждовните дни.
