На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 48

Скай

Четири часа нашият мениджър Ти Джей издевателства, карайки да повтаряме и повтаряме нашите песни в опит да извади необходимата емоция от нас. Аз обаче не мога да събера мислите си след произшествието на пътя. Пръстите ми се движат машинално по струните, но бъркам непрекъснато без да попадна в нужната тоналност. Поглеждам към приятелките си- и там е същото. Момо и Есме не се средоточават и само гледат изпод вежди господина, който е заедно с Ти Джей в студиото. Двамата мъже разговарят и изглежда ще имаме дългосрочно сътрудничество.

- Скай, чуваш ли ме?- Ти Джей се накланя към микрофона на режисьорския пулт- Господин Рениер иска ти да изсвириш солова партия на някоя от песните.

Кимвам съгласяващо и вднага ми идват акордите на мелодията "На бързи обороти". Не знам защо точно нея. Може би случилото се отпреди малко, проблема със спирачките, което едва не доведе до ситуация от моето детство, когато загина баща ми. Да видиш пред очите ти как умира любим човек е като деветия кръг от ада.

След записите, Ти Джей ни пуска, а господин Рениер се качва на сребристия си Мерцедес. По- късно ще научим за неговото решение. Отивам с приятелките си в тяхната каравана и разказвам за състоянието си, надявайки се на тяхното успокояване и подкрепа. Дано Алън да прояви разбиране и да не мисли, че съм се запиляла с Арон Паркър или Хънтър.

****

Клара се връща отпочинала от медицинската конференция във Ванкувър и още на сутринта ме тъпче със сандвич и зелено смути. Боже, какво е сложила в тази течност? До като шофирам към училище в устата ми има вкус на окосена трева.

В часа по испански, господин Кордеро решава да ни направи тест и добре, че не беше включил спрежения на глаголи. В испанския всеки един глагол има по шест спрежения и аз постоянно ги обърквам.

Когато излизаме от час, усещам някой да докосва шията ми и когато се обръщам рязко, виждам, че това е Хънтър, който нежно докосва косите ми.

- Толкова ми липсваш, Скай....едва доловимо прошепва и се отдръпвам бързо напред, но засичам гадния поглед на Карли Доусън. Тая пък какво иска? Поклащам с глава и влизам в тоалетната, а блондинката ме следва.

- Е, Сънрайз, какво ще кажеш да си поговорим?- язвителна е тя докато нанасям гланц пред огледалото.