12:30
Събудих се, но Дилън го нямаше никъде. След като се разсъних се протегнах и станах от дивана. Отидох към кухнята и видях Алиса, която приготвяше нещо за ядене.
-Хей, как спа?
-Добре, мерси. Кога стана?
-Преди малко.
-А къде са другите?
-Мал и Ник отидоха да се разходят, а Дилън е на работа.
-Кофти. Събота е, а той е на работа.
-Дам.. Направих "закуска".
-Не съм гладна. Къде са вашите?
-На работа. Ще си дойдат късно, така че имаме цялата къща на разположение.
Предложих да отидем при Дилън,който работеше в някакъв боулинг клуб от колкото разбрах и ми беше интересно да видя. Беше ни близко от домът и отидохме пеша. Алиса се шегуваше с мен по пътя.
-Много си падна, ама многоо!
-Не е вярно... е добре де. Сладък е.
-Знам.
След няколко минути бяхме пред клуба и отворихме вратата. Имаше хора, които играеха, а други бяха седнали на диваните и гледаха. Изглеждаше забавно и музиката допринасяше на цялата амтосфера.
Имаше някаква сцена, на която видях Дилън с една китара. Свиреше прекрасно, а хората се възхитяваха на музиката. С Алиса бяхме седнали на две кресла, а аз му се наслаждавах.
Когато приключи с изпълнението, Дилън ни предложи нещо за пиене.
-Какво правите тук?
-Решихме да се отбием за малко, пък и Джес не спря да ме моли да дойдем.
-Така ли?
-Лъжеш!
Започнах да се боричкам с нея, докато се смееше. Изобщо не ми беше забавно.
-Аз имам малко работа на касата, след малко се връщам.
Колкото и да се преструвам, че ме беше срам, малко ми харесваше.
След като си изпих кафето с Алиса се върнахме у тях, където сестра ми и Ник се опитваха да намерят дистанционното за телевизора.
-Ама къде го остави, глупак такъв?!
-От къде да знам!
Двамата се бяха ядосали, което намирах очарователно. Мал му се караше, а той я прекъсваше с целувки.
-Престани!
-Или какво?
-Престанете и двамата.
Алиса ги замери с дистанционното, а аз гледах как пуканките се пукаха във микровълновата.
-Какво ще гледаме?
-Все ми е тая. Подай ми запалката.
Двете се бяхме захванали във някакъв разговор, а другите вече бяха пуснали филма. Дойдохме по средата с пуканките и си намерихме място на дивана. След като приключи, Дилън се прибра и беше уморен.
-Има ли нещо за ядене, умирам от глад.
-Виж в хладилника нещо си направи, не ме занимавай.
Дилън се върна с един сандвич, от който беше отхапал. Тръгна към мен и заспа на дивана като намести главата си на скута ми. Как ми се иска да го целуна...
Ставаше късно и Мал излезе навън. Качи се в колата си, като Ник и Алиса я последваха. Качих се и аз.
-Явно Дилън остава сам, кофти ще пропусне всичко.
Мал запали колата и се отби до един магазин. Взе някакви снаксове, газирани напитки и алкохол. Слушахме музика по пътя и след половин час беше спряла на едно място. Беше някакво поле с красива гледка. Беше приятно. Ник отвори багажника на колата и извади гуми, които запалихме.
Всички се събрахме около него, имаше музика и беше забавно. Всички започнаха да ми говорят, а аз само ги слушах. До нас имаше красиво езеро, на което всички скочиха. Аз не бях така развълнувана като тях, може би защото не съм пила толкова много или пък може би защото не си харесвах тялото. Въпреки това се присъединих при останалите, като се плискахме с вода и скачахме отново и отново. Чувствах се малко замаяна от водката която изпих, но си прекарах забавно.
12:30
Изсуших се и се облякох. Бях малко уморена от всичкото това и не знаех защо го правим. Отново се бяхме събрали в кръг.
Ник:
-Нали знаеш, че днес Мал навършва осемнадесет?
-Какво? Сега разбирам, защо не ми казахте?
Мал:
-Споко, исках просто да отида някъде и да се забавлявам с най-близките си хора.
Мал и Ник започнаха да се целуват, а аз и Алиса се качихме в колата. След няколко минути и другите дойдоха и Ник ни закара вкъщи.
Сори ако има някакви правописни грешки!
