Как моя

8 Глава

Гледна точка на Алексей

Усмихнах се леко, когато видях Матео да влиза в стаята с папка в ръка, но и смучки по врата.

- Трябваше ли да разсейваш приятелката ѝ?

- Понякога трябва да се жертваш. Наистина много се жертвах.

Кимнах, взимайки документите.

- Разбира се. Нека позная, жертвата беше, сдържаността ти.

Той кимна, правейки се на разкаян.

След това седна на креслото срещу мен от другата страна на бюрото ми и се усмихна.

- Мамка му, какъв огън. Знаеш ли от кога не съм се натискал толкова жестоко? Мисля че ѝ оставих няколко синини, без да искам.

Повдигнах вежда и оставих нещата настрани.

- Матео, радвам се за теб, но ако прецакаш нещо с приятелката ѝ, ще те довърша.

Той се ухили.

- По-спокойно, господин Романтик. Къде отидохте вие двамата, хм?

Усмихнах се леко.

- Да говорим.

Той се подсмихна леко.

- След това я закарах до тях, почти. Това е.

- Не я ли целуна?

Поклатих глава.

- Матео, не съм аз този който е по- малък от теб и мен.

Той се усмихна.

- Гадно е да си стар, нали чичо?

Усмихнах се и го нацелих се един химикал.

- Поне взе ли ѝ инстаграма?

- Взех номера ѝ.

Той ме погледна отегчено.

- Наистина си стар. Да не мислиш че мацките ще те чакат да им звъннеш? Това работи само при тези на повикване.

- А къде, Матео?

- Да ѝ беше взел инстаграма!

- Да не съм тийнейджър.

- Да ти напомня ли че ти си харесваш тийнейджърка?

Добре, май до някъде беше прав.

Извадих телефона си и му го подадох.

- Хайде направи го. И я намери, за да ѝ пиша.

- Добре, добре.

Взех папката с информациите за акциите на фирмата на татко. Бяха покачени с над двайсет процента в сравнение с останалите конкуренции.

Преразгледах и останалите няколко листа в папката, преди да сложа няколко подписа и да я затворя.

- Какво стана?

- Изчакай. Нямаш снимки на себе си в телефона си.

- Не ми слагай снимка, тогава.

- И как ще разберат че си ти, умнико?

Облегнах се на стола си и извадих кутията си с цигари.

Сложих една в устата си и извадих запалката.

Секунди и парещата дръпка прогори леко гърлото ми.

Издишах и станах, заобиколих бюрото и отидох зад Матео.

- Можеш да хакнеш всеки един щатски строго секретен чат, но не можеш да ми направиш скапания профил?

Той изпуфтя.

- Я млъквай, не съм виновен че нямаш снимки.

Той натисна готово и ми подаде телефона.

- Сега слушай, чичо, сложих ти сто последователи, за да не изглежда фалшив. Намерих ти някаква снимка в банята по хавлия, сигурно от години и я обработих, намерих я и подадох заявка за профила ѝ и последвах себе си. Доволен?

Кимнах и си грабнах телефона.

- И му оправи руския ако искаш да ти го оправям, не ми е силния език.

- Нищо ти няма, млъквай.