MAYBE

PART 14

Сутринта се събудих в нечие легло. Не можех да стана от болки в главата. Лежах просто и гледах тавана, докато не видях, че до мен има някой. Беше Лиам, който ме беше прегърнал през кръста. За момент изглеждаше сладък, но докато не се събуди и не падна като мечка на земята.
-Какво, по дяволите?-изруга с уникално дрезгав глас. Започнах да се смея, като пълен психопат- Ана? Чакай, какво?- просто седеше на земята и ме гледаше как се превивам от смях. Може да е странно, но колкото и да съм пила може да си спомня всичко кристално ясно. Това е факт, но ми се губи защо съм в едно легло с Лиам. Започнах да се успокоявам. Лиам стана и извади от нощното шкафче два аспирина.
-Искаш ли да слезеш долу, за да си направим нещо за закуска и да изпием аспирините?- попита гледайки все още завитото ми като пашкул тяло.
-Идвам- усмихнах му се. С мудни движение стигнах до стълбите.- Как се очаква твоите пияни приятели да слизат по тези чудовищни стълби?- попитах го слизайки една на първото стъпало. Имах чувството, че главата ми ще се разцепи на две и ще падне.
-Свикнали са, предполагам.- сви рамене и застана до мен помагайки ми, защото виждаше, че с моите движения най-рано след 3-4 дена щях да съм на първият етаж. След 15 минутно слизане стигнахме до нашата цел, а именно кухнята. Щяхме да готвим, но се оказа, че никой от нас двамата не можеше, а и ни мързеше.
-Просто да си поръчаме пица?-седях на креслото пред телевизора и дадох идея, за да не умрем от глад.
- Да, може.- беше легнал на дивана до креслото и бе забил очи в тавана.- Мисля, че имам някой и друг долар- каза все още забил очи в тавана.
-И аз мисля, че имам няколко.- огледах се, за да видя чантата ми, но нея я нямаше. При всичката тази кочина едва ли щях скоро да я открия. Отидох отново в кухнята. Тя буквално бе зарината от червени чаши. Започнах да бутам проклетите чаши от дивана в кухнята. Там открих само нечие яке. Дано да не са си забравили и половите органи някъде из къщата.
-Добре намерих пари за една голяма пица. Няма да ми връщаш никакви пари, искам само да ми помогнеш да изчистим.- каза спокойно изваждайки телефона си от джоба. Аз само кимнах и продължих с издирването на малката ми чанта. След 20 минути ни донесоха пицата, а за по-малко от 5 изчезна. След като свършихме с яденето започнахме да чистим. В крайна сметка открихме няколко якета, около 3-4 различни токчета, празна кутия от презервативи, дори не искам да знам, тонове кутии от цигари, но не и тъпата ми чанта. Бяхме изчистили долния етаж до съвършенство. Заехме се с вторият етаж, дори няма да споменавам там какво беше. След като изчистихме цялата къща нямаше следа от чантата ми.
-Лиам може ли да звънна от твоя телефон?- попитах почвайки да губя всякаква надежда.
-Разбира се!- извади телефона от джоба си и ми го подаде не отделяйки очи от телевизора. Набрах си номера и зачаках. Чух мелодията на телефона и се изстрелях към посоката от където идваше. Открих я в тоалетната.
-Много си загубена Ана.- прошепнах карайки се сама на себе си.
-Откри ли си чантата?- попита гледайки отново към телевизора. Тази телевизия съсипва хората
-Не, но ти открих мозъка.-отговорих и се засмях много силно
-Ха ха ха, забавна си!- отвърна той саркастично.
-Лиам, защо ме мразиш, мамка му?- попитах раздразнено
-Кой е казал такова нещо?- обърна се към мен въпросително
-До вчера се правиш на възможно най-голямата курва, а сега все едно никога нищо не е ставало и ние сме си най-добри приятелчета.- говорех спокойно. Не съм някой шизофреник, за да крещя. Бях ядосана, но не толкова, за да повишавам тон.
- След малкото което си спомням вчера, разбрах, че не се правиш на нещо което не си. Сериозно си мислех, че не си близвала алкохол, че не си пушила и неща от този сорт, но сгреших и се извинявам.- каза някак.... Тъжно? Лиам Кучката Пейн тъжен? Явно все още го държи алкохола.

Авторска бележка
Не знам дали се получи добре, но се надявам да ви хареса. Може би ще качвам по-често глави, но може би малко по-къси. Все още не съм решила :D
Моля ви изразете мнение. Ако имате каквито и да е идеи ще се радвам да ги изразите, може като коментар или на лично, както искате :D

Приятно четене :*