Heroes of Olympus and Middle earth

14 Глава

Г.Т. на Изабел Кейн

Излязохме от Лориен и поехме към Фангорн. Уил, Нико и Том яздеха напред и си говореха. Аз и момичетата бяхме зад тях. Ванеса приближи коня си към нас и прошепна:

- Абе, Скай, когато казах, красавец на бял кон се шегувах!

- И то с кафява коса! - добави Скай и всички се засмяхме. - Някой да знае нещо за него?

- Никаква идея. Обаче е красавец! - казах го така, че да ме чуят отпред. Те се обърнаха и ме погледнаха. Аз се усмихнах и направих знак с очи към Скай, която се беше загледала в небето. Нико ми се засмя и се обърна напред. Том продължи да гледа Скай. Тя също го погледна, той се изчерви и си обърна главата.

- Май си имаш почитател, а?- попита Нефера.

- Ооо, я млъквай! - сопна й се Скай, но се усмихна.

- Хайде да се състезаваме. - предложих.

- Става.

Всички впрегнахме конете си в галоп и докато минавахме покрай момчетата аз им викнах:

- Който стигне последен е загубеняк!

. Бяхме минали половината път към гората и спряхме до едно поточе. Това беше финиша ни. Ванеса победи, а Нико загуби.

- Загубеняк! - викнах му.

- Аз ще ти кажа сега кой е загубеняк! - отговори ми той, вдигна ме на гръб и влезе с мен в реката. Започнахме да се пръскаме и да се смеем. Другите седяха отвън и се преливаха от смях, даже ни снимаха. Всички влязоха след нас. Нико се гмурна под водата. Нещо ме дръпна за кракът и ме потопи. Оказа се загубенякът. Стояхме под водата малко, когото нещо много бързо мина покрай нас. Дори не го видяхме. Спогледахме се. Започнаха да минават още такива неща. В далечината във водата мернах едно то тях и цялата настръхнах. Имаше опашка, нагоре беше, като човек, като изключим, няколкото косъма на главата и зъбите остри, сато на акула.

Нико ме хвана за ръката и ме издърпа на повърхността.

- Всички вън! Бързо! - викна той. Започнахме да плуваме към брегът. Още около десетина метра ни оставаха, докато излезем на сушата. Вече всички бяха видели съществата, който ни заобикаляха. Нещо ме хвана за кракът и ме дръпна във водата, и аз потънах. Оказа се едно от съществата. Пръстите му бяха ципести и издаваше някакъв звук, който щеше да ми спука тъпанчетата - писклив и пронизителен. Носеше меч в едната си ръка. Чудовището ме задърпа към дъното. Явно искаше да ме убие. Започнах да се боря с него, но то беше по - силно от мен. Меч го прониза през кръста и то ме пусна ( може би, защото беше мъртво?!) Нико ме хвана за ръката и ме задърпа към повърхността. Винаги мога да му разчитам. Вече ме спасява два пъти от удавяне.