Тийнейджърите на олимп /Част първа златната ябълка

Зори

Когато ходите на лов трябва да сте заредени с стрели,не като мен,макар да имах точен мерник като мятах кинжалите си.Бях облечена в..все тая,няма значение защото имах нагръдник,шлем и общо взето всякаква екипировка,малко ми пречеше да се движа,но се издържаше.

-Стойте!-Извика Гери.-Чувам нещо!

-Усещам го!Само малко да ни приближи и ще го нападнем!-Каза Адриан ,след това се появиха лък и стрели от сенките.

-Леле,братле това е ново!-Каза Луи като се прицели с лъкът,Гери повтори движението му.

-Научих нови движения...Е,по-скоро измислих.-Отговори Адриан,отново беше с шалът и сакото си,според мен изглежда по-добре когато е по тениска.

Аз просто седях там с книжалите си и изглеждах глупаво.Какво пък?Може и да ми се обърне късмета и да го убия аз,та аз съм Зорница Кейзънт,дъщеря на богът на войната!Няма кой да ми се опре!

-Ъм...Добре това беше странно.-Промълви Луи,осъзнах че съм го казала на глас.

-Давай Зори ще се справиш!-Каза Адриан за да ме успокой,обаче го каза с мрачен тон и не успях,такъв си му беше гласът,дълбок и тъжен.

Адриан ми бе най-блиския от всички на корабът,просто заради един подвиг,просто реших да го отметна за да не започнете да си мислите че ми е гадже или нещо такова...

Изведнъж някакво момиче се появи от нищото,просто ей така скочи срещу нас,ако това е нормално момиче аз съм трактор.Беше облечена с парцалива тениска,изцапана и изпокъсана,къси панталонки и само еднин кец,беше с бяла коса,не беше боядисана и определено не бе побеляла от старост,тя изглеждаше на не повече от седемнадесет,в очите и се четеше мъка и болка,бе плакала...

-Това...това ти ли си Луи?-Каза скитницата,явно го познаваше

Всички прибраха оръжията си и загледаха момичето.

-Ъм,не имате грешка не съм аз Луи синът на Зевс ако това питате госпожо!-Каза той с висок тон,личеше си че лъже

-Добре,значи мога да направя това!-Каза тя и го прегърна.-И това!-Каза тя като го целуна страстно.-И това!-Накрая го изви и му приложи хватка от която той не успя да се измъкне,след това насочи джобното си ножче към гърлото му.-Да ме осавиш да се бия с дракон бе жестоко,но да избягаш!?!Това бе недостойно,дори и за теб!И сега лъжеш приятелите си нали??Лъжеш за това че не си избягал,че си ме бил защитил,такъв си ти,един голям лъжец,сигурно и приятелите ти са такива,и сигурно са много тъпи за да ти повярват!Що за игрички играеш ?-Каза тя докато продължаваше да държи Луи за вратът.

Гери само зяпаше и не продумваше,сигурна съм че иска да направи нещо да го освободи,но също иска да чуе историята на това момиче.Адриан,той бе излъган,бе потънал в сенките,той ми бе разказал за това момиче,но изобщо не така както Луи каза,била умряла по време на лов...Аз не харесвах Луи от самото начало,ние сме от..отб..отбор ох,едвам го казах.

-Съжалявам,отидох да викна помощ,но теб те нямаше там като се върнах!-Изграчи Луи.Тя не спираше да го натиска по вратът и той нямаше как да говори

-Не,не съжаляваш!-Каза момичето с насълзени очи.-Какво се случи след това да помислим,после се оказа че това бил драконът на Никс и тя ме уби,после боговете ме съживиха и направиха безсмъртна,било ги е жал!Как пък не?!?Заточиха ме тук,заради теб!-Тя го остави и бутна настрани,после се приближи с ножа.-Заради тъпият лагер и тъпият подвиг!А,аз съм дъщеря на Хеката,с мъртвият дракон направих хиляди отвари който да изпробвам на вас!Което ми напомня...-След това духна нещо което бе посипала по ръката си,последното което видях,бе как Гери се мърда и я удря по скапаната муцуна,паднах на пода,в безсъзнание.