Bad Girl and Good Boy

11. Of course I will take care of her!

Бяхме на летището..и беше тооолкова рано! За да стигнем в Рим през деня, самолетът излиташе от Ню Йорк в 4:00 сутринта..ъх!
- Елена, бебчо, трябва да си отвориш очите. Вече сме на летището.
Това беше Дейвън. С нас в колата бяха още Гавин и Катара, а родителите ми бяха в другата кола.
Беше минал точно месец, да..след малко преговори от страна на мама удължиха срока.. Вече втори месец с Дейвън бяхме заедно почти непрекъснато. Времето, в което не тренирах, разбира се. С Гавин отношенията ни бяха напълно приятелски и това ме изумяваше- имах точно това, което исках- с Дейвън се сближихме и станахме истинска двойка, дори го запознах с нашите, въпреки че беше още рано, а пък с Гавин си вършехме работата съвестно и научих много повече за бойните изкуства отколкото съм се надявала. Дори го победих. На два пъти излизахме на двойна среща, с Гавин и Кат и беше много забавно.
Все още сърцето ми прескачаше всеки път, когато ме докосне неволно, или ми се усмихне. Мислите ми за Гавин изплуваха от време на време, но аз отново ги забутвах в дълбините на мозъка ми и продължавах.
- Ще ми липсваш страшно много, коте.- очевидно Катара и Гавин също се бяха сближили. Той и помагаше много, на практика я носеше на ръце и се грижеше за нея като за принцеса. Беше сладко, че "лошото момче" беше взело задачата на "отговорен бъдещ родител" толкова присърце.
Колата спря и ние слязохме. Багажът ни беше пренесен и ни провериха. Беше време да се сбогуваме с Кат и Дей, защото самолетът излиташе след 15 минути.
Прегръдки, целувки.. Общо взето така излеждаше сбогуването ни с Дейвън, а както видях и това на Гавин и Катара. Докато прегръщах Дейвън, видях нещо, което никога няма да забравя. Гавин сложи ръката си на корема на Катара и каза нещо, което я накара да се усмихне мило. После тя сложи своята ръка вършу неговата и я хвана. Тя го гледаше наистина влюбено и изглеждаха щастливи, а аз се радвах а тях. Честно!
- Дейвън! - Гавин викна по-малкия си брат и двамата отидохме при тях. Аз прегърнах Катара и и казах да се грижи за себе си и малката ми племенница.
- Дейвън имам една огромна молба към теб.
- Да?
- Да се грижиш за Катара. Не се знае колко време ще останем в Италия. Може да е дори няколко месеца, за това те моля като брат, грижи се за гаджето ми и детето ни. - при последноте думи той погледна към Катара и тя се усмихна сякаш тези са думите, които чака да чуе цял живот.
- А ти ще се грижиш ли за Елена?
- Разбира се,че ще се грижа за нея.. - погледът му се премести на мен и глупава усмивка се появи на лицето ми.
- Хайде хора, стига сте ставали сантиментални, че самолетът ще излети без нас.
С Дей споделихме още една страстна целувка и тръгнахме към безмитната зона, където вече не ги виждахме.
Провериха ни отново и се качихме в първа класа на самолета.
Скоро чухме гласа на пилота, който се представи и любезно ни помоли да сложим коланите си и да обърнем внимание на стюардесите, които ни обясняваха как да действаме при аварийни ситуации.
Самолетът започна да се движи бавно по пистата и ускоряваше скоростта си. Нямах проблем с пътуванията, защото още като дете бях пътувала много, но май някой имаше.
Веднага щом самолетът започна да се движи достатъчно бързо, за да излети усетих силната ръка на Гавин да се увива около моята. Тъй като мама и тате седяха заедно нямаше причина с Гавин да не ни сложат един до друг.
- Какво става?
- Ъъ.. Малко ме е..ъъ..страх..от високо.
- Моля? Големият страшен Гавин го е страх от нещо!? - точно когато го казах самолетът се раздруса и момчето до мен стисна ръката ми още по-силно.
- Оу, теб наистина те е страх, а?- хванах двете му ръце с моите и го накарах да затвори очи.- Добре. Гавин представи си, че си..на лодка?
- Имам морска болест.
- Страхотно! Тогава си представии..Да, сетих се! Ти седиш да леглото.. И на него скача малко детенце. Момиченце е. Много е енергична и не спира да скача около теб и да клати цялото легло. Има красива и дълга руса коса като майка си, но очите и са кафяви, като твоите. Облечена е в небесно синя рокля и носи бели чорапки с дантелка. Малката е много красива, нали?- щом видях, че кима бях сигурна че си представя малкото съкровище, което и аз.
- Говори вашият капитан. Туко що самолетът излезе от турбулентната зона, така че можете да откопчаете коланите си и да се насладите на полета. Нашите стюардеси, ще бъдат при вас, само след натискането на бялото бутонче над вас.
- Ъмм..
-Да, съжалявам, Елена.
- За какво са приятелите.
Извадих от джоба телефона си, който отдавна беше на самолетен режим и тъкмо се канех да си пусна музика, когато видях, че батерията му падаше.
-Ъхг!
-Какво има?
- Телефона ми е само на 7%, а мога да се закълна, че снощи го включих да се зарежда!
- Не се ядосвай, вземи моя. -и той ми подаде черното устройство, което тъкмо беше изкарал.
- Мерси.
- За какво са приятелите. - намигна ми и след това се загледа в някакъв комикс, а аз включих слушалките си в неговия телефон и отворих плейлиста с музика. Видях имената на почти всичките ми любими песни, докато не избрах Boulevard of broken dreams на Green Day и оставих песните да се сменят сами.
Унесена в музиката си припявах и явно съм заспала, защото по едно време усетих леко поклащане. Някой махна слушалките ми.
- Ммм? Стигнахме ли?
- Не. Събудих те, за да хапнеш нещо. - отворих еднато си око и после и другото. Осъзнах, че лежа върху Гавин и той ме беше прегърнал. А аз се чудех защо ми е толкова меко.
- Ъ, извинявай...А колко време съм спала?
- Няма проблем, за това са приятелите. И спа четири часа и половина. - после лъчезарна усмивка узари лицето му.
- Стига бе! Та аз съм проспала половината полет.
- Може да се каже. Погледни през люка.
Аз хванах капачето на малкото прозорче и го отворих, а глетката отдолу беше невероятна. Небето беше в няколко нюанса на розовото и жълтото, задади наскоро изгрялото слънце и беше много красиво. Отдолу слънцето се отразяваше във водата на величествения Атлантически океан.
- Нормално ли е да виждаме океана?
- Да, капитана каза, че ще сниши самолета малко под нормалната височина на летене, за да избегне слоя облаци над нас. После, когато вече е над континента отново ще се издигне.
- Много е красиво.
- Да, знам..- погледнах го и му се усмихнах мило. Той можеше да е наистина добър, ако го искаше..
- Ще бъдеш много добър баща.- без да искам думите напуснаха устата ми.
- Мислиш ли? А-аз не знам, ами ако объркам нещо. - беше толкова нервен като ставаше дума за бебето. Тотално беше го приел като свое и го чакаше с нетърпение. Вече беше направил голям ремонт у тях и беше започнал да прави малка и красива детска стая.
- Наистина искаш да бъдеш баща на това дете, а?
- Не можеш да си представиш колко! Истината е, че отначало наистина го направих, за да те накарам да ревнуваш и го признавам. Ти знаеш, че чувствата ми към теб не са се променили, но като че ли не искам да оставя това малко създание на произвола на съдбата.
Можете ли да си представите лошия страшен Гавин в болничния коридор да обикаля нервен нагоре-надолу? Е и аз не мога, слава Богу че го видях с очите си, иначе никога нямаше да го повярвам.
- Хайде, искам да ям. - заявих безсрамно и взех от ръцете му сандвича, който туко що си беше поръчал. Без да се церемоня много отхапах голяма хапка от вкусно изглеждашото изкушение, но веднага след това го изплюх в празната чаша пред мен.
- Елена, какво правиш, за Бога?
- Какво има в сандвича?
- Пилешко, домати, майонеза защо?
- Алергичка съм към майонеза! А освен това съм и вегетарианка! От 10 години!
Оставих сандвича в ръцете му и го прескочих, за да отида до тоалетната, преди да съм върнала вечерята си върху него.