If I Stay || Harry Styles. ||

Глава 41 || Не се страхувай, аз съм до теб.

*Гледна точка на Ребека*

- Искаш да направиш аборт? - недоумяваше Пез.

- Да. Пери, разбери ме... Аз не мога да се грижа сама за това дете. Хари ме напусна. Всеки път, когато погледна в очите на това дете ще виждам Майк.

- Разбирам те, мила! Искам да знаеш, че каквото и да става аз ще съм на твоя страна и ще те подкрепям, каквото и да бъде твоето решение!

- Обичам те, Пез! Ти си ми като по-голяма сестра, която никога не съм имала! - сгуших се в нея и вдишах от прекрасния й аромат.

- И аз те обичам, Бекси! - тя ме прегърна силно.

*** На следващия ден ***

Станах рано и влязох в банята, за да се оправя. Увих меката кърпа около тялото си и отидох в дрешника. Извадих си черни, прилепнали панталони, бяла тениска на черни ленти и черно-бяла плетена жилетка. Обух си белите Converse, а в малката си чанта сложих телефон, пари и ключове.

Беше 8:00 сутринта за това излязох възможно най-тихо от стаята си, за да не събудя другите. Слязох по стълбите, запътвайки се към кухнята. Умирах за поне малко кафе. Извадих любимата си чаша с цветя и я изплакнах. Включих кафе машината да работи, като през това време си правех сандвич. Необичайно днес бях ужасно гладна. Може би, защото не бях яла вчера. Взех ножът готова да намажа филията хляб с масло, когато образът на Лиам, който седеше пред мен ме стресна и аз изпуснах ножа с лек писък.

- Извинявай, Бекс. Опитвам се да те върна в реалността от около две минути. - усмихна ми се извинително, започвайки да маже филията.

- Няма нищо, Ли. Пак се бях заплеснала.

- Да. Забелязал съм, че се случва доста често напоследък. - опита се да се пошегува, но щом видя, че изражението ми остана сериозно сведе глава, - Извинявай, не биваше да го казвам.

- Лиам Пейн, спри да се извиняваш за такива глупави неща. Не си виновен ти, че съм безмозъчно същество. - усмихнах му се възможно най-широко, а той извъртя очи. Знак, с който показва, че не е съгласен с мен, но си замълчава.

- Та защо си толкова рано станала, спяща красавице?

- Може да кажем, че е сложно за обяснение. - повдигнах рамене, изваждайки още една чаша за кафе. - Искаш ли? - обърнах се към него с повдигната вежда, поклащайки леко чашата. Той леко кимна, продължавайки да доправя сандвича.