Екип 411

II.

Хари

Рязко отворих вратата на кабинета на Джаред. Знаех, че това бе акт на неуважение, но Фрискъс сам по себе си никога не се е смятал за нещо повече от нас, въпреки че бе част от борда на директорите. Предполагам, че нямаше да каже нищо относно грубото ми държание. Първо - не го интересуваше, и второ - нямаше как да го промени. В просторната стая бяха мониторите на камерите, чрез които той можеше да наблюдава главните места в базата. Срещу бюрото му имаше канапе. Бях седял толкова много пъти там, когато ми е чел конско за някоя глупост. Общо взето и той, и аз разбрахме, че от това няма смисъл. Имаше момиче, което седеше на едната половина. Лицето й не се извъртя към моето, щом тряснах вратата, ами остана обърната напред. Оттук можех да видя само как светлокафявата й коса бе вързана на опашка. Не я поглеждах, основно не бях заинтересуван. Тя сама ще поиска да напусне скоро. Седнах до нея, когато усетих как ме погледна с крайчеца на окото си, но не посмя да се обърне повече. Фрискъс се изкашля преди да проговори.

- Лейтън, това е Хари. Хари, това е Лейтън.

Той набързо ни запозна, усещах как беше безразличен за отношенията между мен и нея.

- Здравей.

Тя каза, аз не си направих труда да й отвърна. Не че ми бе сторила нещо, ама наистина не ми се занимава с неопитни зайчета.

- Здрасти.

Едва си изкривих устата, за да го кажа това изречение. Гледах Джаред, за да не се налага да гледам нея. Той извъртя очи и се завъртя на стола си.

- Да, добре. Стига с любезностите. Казвам ви програмата и двамата изчезвате оттук.

Заликувах отвътре. Виждам, че и той се е отказал от плана "Стопяване на ледовете". Сега оставаше да изслушам още някоя скучна лекция и бях свободен да изчезвам оттук. Момичето до мен кръстоса краката си сконфузено. Реших да си направя дребно проучване за нея и открих, че е от Пентагона. В превод - нищо не знае и нищо не разбира от самозащита, най-малко да говорим за мисии. Въпреки, че родителите й са били известни тук, след смъртта им тя е отраснала в Арлингтън при изследователи от ДЕА. Нямах никаква идея какво да правя с нея. Може би щях да следвам плана, докато тя сама не се откаже и поиска да се махме оттук. Което щеше да се случи непременно.