Queen of Hell {Niall Horan}

Деветнадесета глава

--четири месеца по-късно--

Катрина се събуди от дразнещата аларма, бързо стана и се оправи. След половин час, седеше в малката си кухня и пиеше кафе, като гледаше през прозореца. Кей живееше в апартамент на двадесетия етаж, в един от многото небостъргачи в Ню Йорк. Според много и надеждни изпочници, тук живееше и Маркъс. През последните месеци, тя не беше спряла да го търси.

Апартамента и' беше малък. Състоеше се от спалня, хол и кухня, като всичко беше обзаведено съвсем просто. Щом стана девет, Катрина се приготви и излезе от апартамента, преди да се качи в черният рейндж роувър, тя остави огромният черен сак в багажника. Любимото и' ферари беше в един гараж и не беше карано от три месеца.

След двадесет минути Катрина пристигна на желаната дестинция. Тя слезе от колата и взе сака, като погледна голямата сграда. Днес беше денят, в който щеше да защити бъдещето на малкото бебче, което растеше в нея. Сградата беше на десет етажа, като първият започваше на поне четири-пет метра от земята, държейки се на множество колони, между които бяха паркирани коли. Катрина знаеше някои неща за сградата, най-важното, от които беше, че колоните държаха цялата постройка. Срути ли се и една от тях, всичко шеще да рухне. Друго важно нещо беше, това че имаше два изхода. Единият към, който се беше насочила Катрина и го заключи с дебела верига и голям катинар, а след това и се промъкна, и направи същото с другия. За нейн късмет успя да свърши това без да я видят. Тя се върна под колоните, където сложи на земята сака и го отвори. Отвътре се показаха няколко експлозива. Беше мислила много и беше измислила хиляди начини, за да изтезава и убие Маркъс, но във всеки от тях имаше и риск, че той може да и направи нещо или по-скоро на бебето и', затова беше решила просто да изравни сградата със земяга. Тя взе един и го сложи на една от колоните, след малко взе и втори, а после и трети, и така докато не постави всичките. Всеки един от тях беше закачен на някоя колона, а таймера отбелязваше две минути. Катрина се затича с всичка сила към колата си и с мръсна газ потегли, колкото се може по-бързо, за да може да стигне по-надалеч от сградата, която точно след минута трябваше да рухне.

Катрина беше сигурна, че Маркъс е вътре. Всеки ден беше там по това време, защото идваше стока, за която трябваше да се подпише. Четири месеца не беше спирала да го търси. Следеше хората му, както и него когато успееше да го намери, но за съжаление това се случваше доста рядко. След като разбра къде това копеле се крие, в по-голямата част от деня и къде се случва всичко, веднага се свърза с Рийд и двамата измислиха как ще станат нещата. Рийд и' даде кординатите на едно момче, което се занимаваше с това, от което имаше нужда тя. За всичките тези четири месеца, Кей бе говорила с Рийд само два пъти. Единият, за да му каже, че е намерила Маркъс и вторият път просто, за да го чуе. Не разпитваше за момчетата, защото знаеше, че ако разбере нещо за русия, дори и да е хубаво ,щеше да я заболи, липсваше и' прекалено много. Доста вечери и нощи Катрина плачеше докато сълзите и не пресъхнат. С времето все повече и повече разбираше колно всъщност го обича и колко се е привързала към него. Дългата минута мина и силен трясък се чу, бомбите бяха гръмнали и  няколко секунди по-късно, започнаха да се чуват и звуците от падащата сграда. Доволна, с голяма усмивка на лице, тя се прибра и прекара деня в гледане на телевизия и мързелуване.