New in the city *Stydia*

Chapter 7

Разбира се, както всички тийнейджъри, повечето от нашата компания искаха да пият. Учителката беше забранила алкохола, но момчетата носеха. Тя така и не мина да ги провери, явно ни имаше доверие. Момчетата дойдоха в нашата стая и донесоха алкохола, сестра ми и Британи веднага започнаха да пият. Помислих да ли да пия или не. Само малко, някой навря бутилката с водка в ръцете ми и аз отпих една глътка. Не за първи път пиех. Подадох бутилката на Ан и тя я предаде нататък. След 15 минути почти всички се бяха натряскали. Само аз и Ан бяхме що годе трезви. Някой предложи да играем на Истина или Предизвикателство, всички веднага се съгласиха. Седнахме на земята и първа питаше Джес. 

- Е, Британи. Истина или предизвикатество? - попита.

- Истина - отговори Брит.

- Истина ли е - Джес я пронизваше с поглед - че не харесваш това че Шейли те командва.

- И запомни - обади се Деб - Истината.

Британи притеснено прехапа устна и погледна надолу в скута си.

- Ами...Истина е - прошепна Брит, а аз реших да я избавя от тази ситуация.

- Аз съм - викнах - Питайте ме.

- Добре - Даниел ме погледна - Истина или... - прекъснах го.

- Предизвикателство - казах.

- Добре - засмя се - Остани за пет минути в една стая заедно с Дилан, насаме.

Мамка му! Трябваше да избера истина. Докато мислех това Дилан стана и хвана ръката ми, дръпна ме и ме изведе от стаята. Подпрях се на стената в коридора и скръстих ръце пред гърдите си. Той се подпря на отсрещната врата и направи същото като мен. 

- Защо те е страх от мен? - попита и ме пегледна в очите.

- Не ме е страх - казах.

- Охо, страх те е и още как - каза и се отблъсна от стената.

Приближи се към мен и се надвеси над мен, цялата изтръпнах. Забих поглед в пода, а той нежно хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. В същия момент, когато вдигнах поглед към него вратата се отвори. Двамата скочихме и Ан ни се усмихна.

- Хайде - изрече - Времето ви мина.

Влязохме вътре и играта продължи. Някой предизвика Дилан да седне до мен. Сигурно минаваше 1 сутринта. Мислех че госпожата ше дойде да прибере момчетата, но още я нямаше. Усетих, че се унасям. Прозях се и усетих някой да ме хваща през кръста и да слага главата ми на рамото си. Бях толкова изморена, че дори не се дръпнах, а знаех кой е.

Гледната точка на Дилан:

Забелязах, че Холанд заспива. Увих ръката си около кръста й и я придърпах към мен. Положих главата й на рамото ми и тя моментално заспа. Ан ме погледна и ми се усмихна, върнах и усмивката и погалих моя ангел по косата. Продължиха да играят до 2 и се пръснаха по стаите. Джес каза, че ще спи при другите момичета. След като всички излязоха от хола. Вдигнах Холанд на ръце и внимателно я сложих на леглото. Внимателно я нагласих, за да и е удобно. Видях че е с дънки и викнах тихо Ан. Тя веднага дойде.

- Ъм..Ан - казах - Били я преоблякла, не искам после да ми се сърди...

- Добре - каза и аз излязох от стаята. След 5 минути Ан ме викна.

- Готово - каза и аз й благодарих.

Мушнах се под завивките при Холанд и я прегърнах. Вдишах аромата й. Тя беше невероятна...невинна, със силен характер, прелестна усмивка, зелени очи...просто беше перфектна. Шейли...Ами тя, одавна и двамата си имаме други приятели, но всеоще се водим двойка заради имиджа. Но, ако с Холанд се сближим и тя започне да има чуства към мен, спокойно мога да зарежа всички връзки с Шейли. С тези мисли заспах.

Гледната точка на Холанд:

Събудих се и се врътнах на другата страна, преметнах ръката си върху нечие тяло. Светкавично отворих очите си и се изправих. Дилан спеше до мен. Бързо погледнах с какво съм облечена. Черна тениска с къс ръкав и бели къси гащи. Погледнах и него, беше с анцунг  и червена тениска. Отдъхнах и започнах да връщам лентата назад. Изправих се и влязох в банята измих лицето и зъбите си и отидох до гардероба. Извадих един черен клин и бяла дантелена блуза. Обух черни боти на средно токче и приготвих черното си кожено яке. Гримирах се като сложих пудра, кафеви сенки, спирала и бледорозово червило. Отидох на терасата и взех телефона си. Може би започнах да изпитвам някакви чуства към него...