WHO ARE YOU?

1.

Любов, свобода, пари. Всичко, от което човек се нуждае, а тя не е получила едно от тях. Ежедневието й се ограничава със задължения, изисквания и преумора. Катлея никога не спря да вярва, че щастието ще я срещне, когато най- малко очаква. Животът й не бе никак розов. Родена непланирано в бедно семейство затрупано от дългове. Майка, обичаща само близнака й, брат, глезен с години, баща, който се напива всяка нощ. Сред целия хаос беше тя, наранена, обиждана, малтретирана, крехка.

Алармата кънтеше в стаята. Изправяйки се от леглото, тя спря дразнещия звук. С лениви стъпки се доближи до леглото на брат си. Побута го по рамото. Браян имънка нещо изпод носа си и се обърна на другата страна. Катлея реши да го остави да поспи още и се отправи към банята. В цялата къща се разнесе гласът на майка й.

- Катлея, ела веднага!

Майка й, Елън, бе висока, стройна и красива жена с изразени черти на лицето. Широката усмивка и големите сиви очи й придаваха вид на мила и грижовна жена, но тя далеч не бе такава.

Катлея с бързи крачки тръгна към кухнята. Закуската не бе готова. Ръцете на Елън бяха кръстени пред гърдите й.

- Какво чакаш? Да стане време за обяд ли?- развика се тя.

- Извинявай, успала съм се. Веднага ще приготвя закуската- момичето се захвана с приготвянето на закуска за семейството.

- Е, вчера колко бакшиш събра?- попита остро тя.

- 12 долара- каза тихо тя.

- Само 12? Знаех си, че дори за сервитьорка не ставаш- Елън отиде в хола, за да гледа любимото си ток шоу.

Не след дълго Катлея бе сервирала закуската и извика всички. Тя се отправи към банята и започна да се оправя за училище. Взе си освежаващ душ и се върна в стаята си. Огледа се в старото огледало, подарено от леля й и се усмихна. Облече си бяла тениска и сивите дънки. Накъдри черната си коса си и отиде да измие чиниите, докато брат й се приготви за училище. След броени минути и двамата бяха готови и тръгнаха по заснежените улици на Ню Йорк без да си кажат и дума дори. В двора на гимназията се разделиха и всеки пое различна посока. Катлея си купи кафе и бавно крачеше към шкафчето си, където я чакаше Лия.

- Добро утро, Лия- усмихна се Кат.

- Кат, изглеждаш уморена.

- Да, не успях да се наспя. Свърших работа в един часа- обясни тя.

- Ох, милата ми тя- отвърна Лия, разтривайки раменете й.

Момичетата тръгнаха към кабинета по философия, докато разказваха една на друга какво се е случило вчера. Деня й отново ще бъде натоварен. След седем дълги часове, се отправи към спирката на метрото. "Поне по пътя ще си почина", помисли си тя. След 20 минути пристигна в Манхатън. Пристигна в ресторанта рано и се преоблече. Един от сервитьорите, с който тя се разбираше повече отколкото с родителите си, отиде до нея и изкара бяла кутия. Катлея взе една цигара и излезнаха да пушат.

- Е, как мина училището- попита той, а тя издиша тежко, което предизвика кикот у Ед.

- Не е смешно, Ед. Вчера бях на работа до 1 и си легнах късно, не успях да се наспя. У нас ме натовариха, с майка ми се скарахме за малкия бакшиш, който съм взела вчера. Не знам как ще изплатим колата, която брат ми блъсна.

- Поне не си закъсняла- Кат се изкикоти и запали цигарата, като пое вредния дим в дробовете си.

- Ед, оценявам това, че ме разсмиваш, наистина.

След изпушената цигара Кат и приятеля й се върнаха в ресторанта. С бързи крачки влезна в търговската зала и отиде до старшия сервитьор за да й обясни кои маси трябва да обслужва. Отиде да вземе поръчките на една от масите, на която седеше възрастен мъж.

- Добър ден, какво ще желаете?- усмихна се тя.

- Мога ли да ви попитам нещо?- Катлея кимна, след което мъжът продължи- Дочух част от разговора ви с един от колегите ви. Разбрах, че имате нужда от пари. Бих искал да ви предложа работа- мъжът изкара визитка от вътрешния джоб на сакото си и я подаде към Кат- Бих се радвал, да обсъдим подробностите утре на обяд. Какво бихте ми предложили? Салата "Капрезе" или норвежки ролца от сьомга?

Рязката смяна на темата отне на Кат няколко секунди докато асимилира какво се случи.

- Ролцата приготвени тук са най- добрите в града, но ако искате нещо по- леко бих казала салата.

- Добре. Една салата за сега и червено вино, реколта 2005г.

Кат се върна в кухнята и съобщи за поръчката. Погледна към визитката. В главата й се въртяха хиляди въпроси, въпреки това продължи да работи. Реши още утре да научи за подробностите относно предложението му.