Аби се събуди обляна в пот. Тя погледна телефона си и отново беше 4. Един и същ кошмар я преследваше всяка нощ. Тя знаеше, че няма да може да заспи отново, затова стана и оправи леглото си. Отвори вратата на банята и побърза да пусне лампата. Страхът й от тъмното я преследваше още от малка, но той не беше обикновеният страх от чудовищата, които се крият в тъмнината, а страх-от това да е сама в небитието и да не може да види нищо. Тя натисна крана на мивката и наплиска лицето си с вода. Взе четката и среса дългата си кестенява коса, след което я върза на висок кок.
Аби отново се върна в стаята си и облече анцуга си. Тя имаше 3 часа преди курсовете си. Апартаментът и беше малък и кухнята беше част от хола, затова тя пусна телевизора, докато приготвяше закуската си. Тя взе две яйца от хладилника и ги счупи в малка купичка, след което ги разбърка и ги сложи в тигана. Взе две филийки хляб и ги сложи в тостера. След няколко минути посоли яйцата и извади филийките. Седна на ниската холна масичка и се загледа в телевизора. Даваха новините и отново беше за директора на най-голямата компания в Корея. Аби ненавиждаше хората от хайлайфа. Те бяха причината тя да е сама в този момент. Те бяха виновни за смъртта на родителите й. Техните корупции съсипаха семейството й. Тя се ядоса и бързо смени канала. Аби обичаше да гледа анимации. Те наистина я успокояваха и я караха да си спомня за веселите моменти, прекарани със семейството й.
Момичето стана и изми съдовете от вчера. Избърса ръцете си в кърпата, след което влезе в стаята си и отвори гардероба. Не й трябваше много време, за да си избере дрехи. Тя нямаше нужда да гримирва лицето си, затова просто използва хидратиращ крем. Сложи листите в папката си и прибра останалото в чантата.
Трябваха й 15 минути, за да стигне до спирката. След броени минути дойде и нейният автобус. Тя обичаше да слуша музика, докато пътува и затова извади слушалките си. След шест спирки взе папката си и слезе. Хубаво беше, че днес курсовете щяха да са в парка до реката. Тя харесваше шумоленето на вода. В него имаше хармония и спокойствие.
Алеята вървеше точно по реката. Отстрани бяха насадени пъстри цветя и на всеки няколко крачки имаше пейки и лампи. Мостовете, минаващи над реката бяха толкова красиви, а някои от тях бяха направени като фонтани. Аби обожаваше това място.
След няколо минути вървене тя забеляза останалите от курса си. Те вече се бяха настанили на една от поляните и бяха поставили папките си на стативите. Аби намести един и постави папката си. Извади един лист от нея и сложи четките си отпред.
