Шепот

Тронната зала

-Какво правиш? - попита Ричи.
-Опитвам се да я отворя ако не виждаш.
- Не! Спри! Да се махаме от тук! Знаех си че е лоша идея.- Този път повиши
тон.
-Оо. Я се успокой . Да не си в цикъл. Просто една врата. Какво толкова.?!
- Само жените имат цикъл?!
- Да знам!
- Това е обидно. Ти пък имаш...
-Сега за това ли ще спорим?! - прекъснах го аз.
-Ох ела да помогнеш.- продължих.
-Не мерси. Предпочитам да си ходя. Чао. - в този момент аз успях да отворя вратата.
-Иха. Незнаех че е толкова голямо отвътре. Лолл. -казах и го дръпнах.
-Не не. Излизай! Маделин! - тръгна след мен.
-Виж. Орли.- и два орела полетяха на сантиметри от главите ни.
- Какво по дяволите.
-Хахахах.. - започна да се смея.
-Идвай да се връщаме че не искам още нещо да прелети над главата ми!
-Стига де. Ела да видим.. Набързо моля тее!
-Не!
-Пет минути. Само пет! Обещавам. Моляя
-Пет! И нито секунда повече! - съгласи се. Та оказа се че това е тронна зала. За нещастие имаше няколко разклонения - като тунели. Ние влязохме в този в средата. Имаше едни и стълби пред нас. Тръгнахме.. Около 2 мин вървяхме и този път стигнахме до малка дъска на тавана която се отваряше. Сещате се.. И махнахме дъската, Ричи ми подложи крак и се качих горе. После и той дойде. Озовахме се в детска стая. Мамка му.. Едно от децата на Жулиета тъкмо отваряше вратата и ние отново влязохме долу и затворихме с дъската.
-Добре. Какво ще кажеш да огледаме тронната зала и да си ходим? - попитах Ричи.
-Какво? Ти луда ли си?! Тръгваме сега на момента!
-Окей ти тръгвай. Аз ще хвърля един поглед и ще дойда. Знам, че тези там крият нещо!
-Знаеш ли какво?! Стой си колкото искаш! Аз няма да се забърквам! Чао! - и тресна вратата.
-Добре. - Наоколо имаше много скъпоценности - бижута, дрехи, злато.. И най - различни ножове,сатъри,брадви и всякакви видове режещи неща. Имаше и ковчег. Огромен при това. Но беше заключен. Изрових се малко по шкафовете и май намерих ключове. Така нацелих го. Като отворих ковчега вътре имаше труп. Иъл. За малко да повърна. Смърдеше. Но за сметка натова пък имаше и някакви листчета, писма. Взех ги и ги скрих в джоба на якето си. Намерих и интересно оръжие. Като фенер и освен че светеше ставаше и на нож. Взех и него. А още нещо.. Имаше малка кутийка - пак заключена. Потърсих от ключовете и го намерих - те бях 5 ключа общо. Обаче в този момент някой влезе. Трябваше да се скрия.....
*гледна точка на Жулиета*
Ъфф. Как мирише тук. Ромео пак ли си забравил да донесеш ароматизатор?! О?! Какво по... Ромео!!! Ела веднага тук!
-Ееее.. Стига де какво искаш?!
-Погледни.. Как си могъл да забравиш този труп отворен?! Ами ако някой случайно влезе и види?(и тя го шатна зад врата)
-Ъъ да да.. Ама аз такова.. Не съм бил аз. Еми. Да.
-Как така не си бил ти?! Трябва да имаш късмет да е било някое от децата иначе пак трябва да убивам! Нали сега сме на диета пред гостите.! А не искам още трупове да осмърдяват залата ми! Сега го затвори и да се качваме! Стъмва се. А и имаме работа. Взимай сатъра. Днес е денят! Или по точно нощта... ( започнаха да се смеят зловещо и заключиха залата) аа сега какво да правя? Наистина се стъмва а не искам да оставам тук.. ;(
* Оставям на вас да кажете какво да направи Мади*
Съжалявам за забавянето бях наказана а и нямах идеии и бла бла бла.. Обещавам да пусна следващата глава веднага щом се съберат идеи как да я измъкнем :д и да видим колко от вас ще познаят как тя ще се измъкне и как ще се развият действията на там* :)