Шепот

План за Бягство

О не.. Заключиха ме. Добре мисли Мади.. А сетих се.. Прохода към стаята .. Да. Тръгнах натам. Когато започнах да се качвам по стълбите една стълба се отчупи кракът ми пропадна и се проподе на един кол точно в коляното.
-Ау. - опитвах се да не крещя, но много ме болеше. С едната ръка хванах крака ми, а с другата колът. Опитах се да го извадя оттам, отне ми доста мъки и сила, но успях. Лошото беше, че не се сетих, че като махна кола ще потече много кръв. Трябваше ми нещо, с което да си завържа крака. Взех кола и с него скъсах парче плат от суичера ми. Завързах го около крака ми и го затегнах. Нямаше друг изход за това трябваше да продължа нагоре. Вече бях стигнала до онази дъска и тръгнах да я махам, когато от залата се чу смях. Аз не се поколебах и махнах дъската. Този път смехът се чу по високо. Хвана ме страх за това започнах леко да се издърпвам нагоре и да навлизам в стаята. След секунди в ухото ми се чу:
-Хахахаха. Сбогувай се с живота си...- После всичко притихна. Не се чуваше ни скърцане, ни дишане. Аз вече бях на пода на стаята и сложих дъската на мястото ѝ. Бавно станах и се оглеждах много внимателно за подозрителни неща. Подпрях се на един шкаф и си отдъхнах за 2 минути (в които цареше само тишина). Тръгнах към вратата и надниках през ключалката- нямаше никой. Бавно натиснах дръжката и леко отворих вратата. Пак се огледах и вече отворих вратата по-широко. Излязох извън стаята и бавно затворих вратата. Оглеждайки се постоянно бавно слязох по стълбите към долния етаж. Отново там нямаше никой. Добрах се до моята стая- видях Ричи:
-Лол. Какво е станало с крака ти? - той ме погледна загрижено и се приближи.
-Няма значение. Трябва да си мълчиш. Също така разбрах истината за това семейство!- приближих се до ухото му и прошепнах: - Те са канибали!
-Какво? Не говори глупости?!
-Ричи! Моля те, повярвай ми! Виж намерих доказателства дори.- Показах му нещата които отмъкнах от ковчега.- Добре сега ми ги дай. Трябва да си съберем багажа! Тази нощ трябва да избягаме!
-Защо просто не им кажем, че трябва да си ходим?
-Защото ще се досетят глупако.! Дръж се все едно нищо не е станало. Сега да оправим багажите и да ми намериш рокля или нещо с което да прикрия раната. А и ми намери също и бинт!
10 минути по-късно:
Ричи се върна с рокля и бинт (както ги помолих).
-Ела ми помогни да си сложа бинта. - след като увих и затегнах крака си, взех роклята. Беше много красива. Много ми приличаше на роклята от бала ми.Синя без презрамки, по дължина малко под коляното. И малко над кръста имаше полепени кристали,а надолу беше с нежен плат.(на снимката можете да видите)
-Ричи. Красива е. От къде я намери?Много ми е позната но все пак... Не беше нужно да е официялно. Ние можем да умрем. Хах.- и двамата се засмяхме на макар и верния ми сърказъм.
-Да. Именно.... Може би ще умрем. Но искам да те видя с любимата ти рокля от бала. Искам да умра като те видя красива и щастлива.
-Ричи това е много мило. Но как? Как успя да я намериш. Ние сме я нищото.. А аз живея..
-Взех я в чантата ми с разследванията. - той ме прекъсна и се приближи до мен. - Хайде облечи я.-
Облякох я и сресах косата си. След това неочаквано Ричи ме вдигна и ме завъртя. Аз се усмихнах, той също. Неусетно как устните ни се докоснаха. Легнахме на леглото и продължихме. Но по едно време се почука на вратата. В стаята влезе Ромео.
-Оп съжалявам! Да не би да прекъснах нещо?
-Да мисля,че да. - Каза ричи злобно. Аз го бутнах леко да се осъзнае.
-Е съжалявам, но Жулиета е готова с вечерята и може да слизате вече.
-Добре идваме.- казах аз и Ромео излезе от стаята.
- Ричи. Имам план. Само трябва да си направим схемата.
-Добре. - каза той и се заловихме за работа. След около 10 минути бяхме готови и слязохме на трапезата при всички. Там имаше много видове месо. Пилешко,Свинско,Телешко, Гъше месо, Заешко, Котлети, Омар и рачешки ролца. Имаше и още един вид месо който аз не можах да разпозная.......
*Хело... Ето ви още една част , тя е малко по-дълга от предишната.. Е какго винаги трябва да спра на най-интересното..... Очаквам мненията ви иии Дайте идеи какво ще се случу нататък? Според вас какъв е този вид месо? Човешко? Или пък не? Вие ми кажете.. До следващия път. Надявам се да ви е харесала тази глава ..
^ _ ^*