Бездомна скитам се.
И не че нямам къща,
но не е дом без теб,
И не че нямам пътища,
но без тебе бъдеще - къде?!
До днес на прага си те чаках,
Но ти с години не дойде.
надеждата ми бавно гасна
като денят под залязващо небе.
Ключа не си изгубил
Захвърлил си го в непотребно чекмедже.
Не искам друго,
само....
върни ми болното сърце.
YOU ARE READING
Поезия
PoetryПрез нощта се събудих. Плачеше ми се, говореше ми се, искаше ми се, радваше ми се, обичаше ми се, живееше ми се. Написах няколко стиха. И заспах. Спокойно. Авторска поезия. Силви И. Лалова
