Why You Ruin My Life? || N.M

Болезнен спомен и ново начало

Станах от леглото и се запътих към банята, за да си взема освежителен душ. Свалих бързо дрехите си, хвърляйки ги в коша за пране и се запътих към душ кабината. Пуснат топлата вода и тя започна да се стича по кожата ми, карайки ме да настръхна.

Затворих очите си, наслаждавайки се на приятната топлина, която ми даваше. Това бе успокояващо.

Изведнъж всички спомени от предишния ден ме връхлетяха, карайки ме стреснато да отворя очите си. Нейт, Нат, тормозът, опитът за изнасилване.

Потръпнах, спомняйки си как устните му болезнено докосваха врата ми. Ако отново го направи? Ако този път успее? Ако този път няма никой?

Кръвта ми замръзна при тази мисъл, разтърсих бързо глава, премахвайки тези мисли. Той не би го направил. Нали? Не, не би! Знам го.

Взех шампоана и изсипах малко количество от него в ръката си. Разтърках ръце, правейки пяна. Започнах да масажирам скалпа си,докато косата ми стана в пяна.Оставих на водата да я измие, затворих очите си, за да не влезе част от пяната в тях.
Щом изплакнах косата си, взех гъбата и сложих малко душ гел и разтърках гъбата, за да се образува пяна. Насапунисах хубаво тялото си, опитвайки се да измия всеки спомен от вчера.
Исках да ги забравя.

Застанах под водата, надявайки се водата да отмие всичко лошо.
Исках да се отърва от всички тези спомени.

След като измих цялата пяна, спрях душа и увих пухена кърпа около тялото си. Върнах се в стаята си и извадих черни дантелени бикини, черен сутиен, черен клин и суитшер. Облякох избраните дрехи и изсуших косата си, връзвайки я на хлабава конска опашка, като оставих няколко кичура свободни .

Погледнах часовника си и видях,че е 7:47. Бързо взех чантата си от пода и побързах да изляза от вкъщи. С бързи крачки вървях към училище, за да не закъснея.

След няколко минути вече се намирах пред входа му. Влязох вътре и се запътих към кабинета по география. Влязох секунди преди учителя и побързах да седна на най-задната маса, далеч от всички. Учителя влезе и ни поздрави, след което започна да преподава урока си. Не му обръщах много внимание, а си драсках в тетрадката.

-Госпожице Морис, бихте ли дошла за момент? - попита учителят.

-Ъъ, разбира се.-казах плахо и тръгнах към бюрото на господина.