Както всяка сутрин будилника започна да звъни с онзи тракащ звук.Още полузаспала взех възглавницата си и я хвърлих по него.Той падна и се разглоби на парченца.Вече с лека усмивка на лицето се унесох наново в съня си.
-Кат!Ехо ,събуди се!-чувах как Майкъл ме вика.
-Добре ,добре ,ставам!-му отговорих ,полузаспала.
-А ,защо будилникът е на парченца?
-Ще ти разкажа по пътя за училище.Сега излизай!
-ОК ,излизам.Въпреки ,че често се карах с брат си ,го обичах.
Веднага щом Майки (така обичах да наричам брат си ,за да го дразня) излезе от стаята ,станах и се запътих към банята за един бърз душ.
След около 10-15 минути излязох и отидох при гардероба си.От там извадих черен потник и леко блестяща черна пола с висока талия ,като по-голямата част от потника загащих в полата.После застанах пред огледалото и се огледах.Мисля ,че изглеждах добре ,но приложих още няколко щрихи към вида си.Накъдрих косата си ,сложих си лек грим ,обух черните си кецове и излязох.
За мое щастие Майкъл още не беше излязъл ,та имах малко време за закуска.Взех една палачинка със шоколад и я изядох на две хапки.И тамън след като сдъвках и последната хапка ,Майки влезе:
-Да тръгваме!
-Добре ,защо си ядосан?
-Не те интересува!-брат ми изкрещя направо в лицето ми
-Добре ,не ми крещи!-този път и аз му се развиках
Не знам защо беше такъв ,но не ме и интересуваше!Офф ,кого заблуждавам ,интересуваше ме и то много ,но щом не иска да каже ,ще го оставя.Напуснахме къщата с трясъци ,дори се чудя как не счупихме външната врата.Поне след това в колата цареше тишина.
След най-ужасните 15 минути в живота ми колата спря пред училището.Аз слязох и отидох веднага към класната стая.Със най-добрата ми приятелка Стела винаги се виждаме в класната стая.По-тихо и спокойно е.
-Кат ,няма да повярваш!-започна да крещи и подскача из стаята
-Какво?
-Списание teenlife организират игра!
-И тя е?
-Може да спечелиш обяд с Камерън Далас!
-Не може да е истина!-вече и аз започнах да подскачам из стаята-Как можем да участваме?
-Трябва да напишем разказ ,защо го харесваме ,защо ни е идол и подобно!
-Участваме ли?
-Искали питане!-Стела изкрещя толкова силно ,че сигурно и навън са ни чули.След това и двете започнахме с разказите си.
Но след 5 минути госпожата влезе и часа трябва да започне. По време на часа мислите ми не бяха в географията ,а в Камерън Далас.В него и само него.-Катрин ,къде се намира най-дългата река в света?-госпожата ме изкара от мислите ми.
-Ъмм ,някъде в света.-нямах си и напредстава какво да кажа.
-Отлично!-каза тя и в същото време пляскаше с ръце-Пиша ти 2-ка.Сядай!
Е една 2-ка ,не е толкоз много.Офф ,кого заблуждавам?Нашите ще ме убият! Най-накрая звънецът би и часа свърши.
Сега беше голямото междучасие и тръгнахме към магазина.По пътя си срещнах Мартин ,мой много добър приятел от детството ми.-Здрасти ,Кат.-ме поздрави той и ме прегърна.
-Здрасти ,Марти!
-Накъде отивате?
-Към магазина.Ти?
-Аз се връщам от него.
-Ок ,чао!
-Чао!През другата част от деня не се случи нищо интересно.
Вечерта си довърших разказа и го пратих в последния момент ,понеже утре бе крайния срок.И утре в 12:00 ще обявят резултата.След това си легнах изморена и заспах.
Здравейте ,съжалявам за залъсненито ,но като съм по цял ден на училище нямам много време да пиша😊😊
Та надявам се главата да ви е харесала☺☺А ако ви е харесала може да гласувате и коментирате какво ви харесва и какво не.Съжалявам ако има правописни грешки ,но съм от тела.☺☺😊
![](https://img.wattpad.com/cover/67907536-288-k662921.jpg)
आप पढ़ रहे हैं
Just Me
फैनफिक्शनДали любовта може да победи всички страхове?Дали всеки е идеален по свой начин?Това ще разберете ,ако прочетете историята на Катрин и Камерън.Те ще преодолеят хиляди приключения ,само за да спасят любовта си .Но дали всички усилия ще са достатъчни?С...