Шепот

Истината излиза наяве

-Виждам, че тази вечер ще ядем доста месо.. Хах - изсмях се съркастично и се усмихнах на Жулиета.
Жулиета погледна към мен и оглеждайки тялото ми промърмори:
-Да. Ние обичаме месо. Падаме си доста месоядни. - и започна да слага месото по чиниите.
-Ам.. Хляб имате ли? - попита Ричи и седна на масата докато ме гледаше притеснено.
- От хляба се затлъстява. По-добре да ви дам малко от моята салата айзберг. Какво ще кажете?
- Добре. Става. - отвърна Ричи. Аз седнах до него и пъхнах джобния си нож в ботуша. Докато Жулиета оправяше масата забелязха,че Ромео режеше нещо под масата и го слагаше в някаква кофа.
- Мисля,че няма да има проблем ако сипя малко вино, нали? Имате ли предпочитания? - попита Жулиета.
-Аз обичам бяло вино. - казах и си взех малко от салатата.
-Добре значи бяло. - Тя се разрови малко из шкафовете и допълни - Оу, съжалявам мила, но явно ни е свършило бялото вино, искаш ли все пак червено или да не ти сипвам?
-Не, няма проблем. Сипете каквото има.- Започнахме да се храним. Ричи изяде доста месо, но аз ядох само малко от ролцата и от пилешкото. В един момент Жулиета посегна към чинията с онова странно месо което не можах да разпозная:
- Искате ли да опитате катериче месо?
-Катериче месо? Има такова месо? Никога не съм ял. - каза Ричи и отпи от виното.
-И аз, но преядох. Наистина благодаря, но мисля да изляза малко сред звездите, да глътна чист въздух и да си почина.. После ще си легна и така. Много благодарим за вечерята, но аз наистина не мога повече. - казах аз и тръгнах да ставам от масата когато Ромео заяви:
-Ще я обидите. Моля ви!. Поне го опитайте.. Милата ми Жулиета много се постара.. Хайде моля ви!- с Ричи се спогледахме.. Аз наистина не исках, но ако се бяхме отказали щяха да ни заподозрят, за това се съгласихме, но само да го опитаме. Беше много кисело, наистина имаше ужасен вкус, но аз се стараех да не го показвам:
- Да да, хубаво е. Сега може ли вече да стана, трябва да си отдъхна?
-Да, аз също. - каза Ричи и се забърса със салфетка.
-Ами.. Има и още нещо което трябва да ви покажем. Но трябва да ви звържем очите защото е изненада.- Каза Ромео и пригови някакви превръзки. - МОЛЯ? Няма да оставя канибали да ми завържат очите! Неее.. Вече ми кипна и си казах:
- Вижте какво! Изобщо не ме е страх от вас! Първо- знам,че месото е човешко! Забога тук няма жива душа и това ми било катериче месо! И от къде изобщо взехте всичкото това месооо?! Вие живеете насред нищото и си набавяте месоо??!!! Не сме толкова глупави Жулиета! А сега или ни оставете да си тръгнем, или ще трябва да ви убия, за да не убиете мен!
-Но Мади? Какви ги говориш? Ние.. - Жулиета започна да говори тихо, с треперещ глас и за малко да не се разплаче- оу.. Била си в тронната зала... Това преди беше амфитеатър.. Много голям.. Сега има останки.. Само това ... От къде ти хрумна че сме канибали?
-Ами разговора? - вече си извадих ножа.- Чух те да говориш с Ромео. Били сте на диета пред нас?
-Не ние..- Тогава Ромео стана и прекъсна думите ѝ:
-Да и какво? Вие нищо не можете да направите. Ние можем да ви изядем като нищо. С този нож не ме плашиш.
-И ти не ме плашиш. - отвърнах аз и прибрах ножа. - И сега какво? Смяташ да ни разфасоваш ли? Хайде опитай.
-Ако ме оставите да ви обясня може и да разбереш.- каза Ромео и продължи- Но е по-добре да отидем в тронната зала.- Всички тръгнахме към нея. - Тук преди беше Амфитеатър. С Жулиета преди много време го купихме както и цялото място. Оженихме се и т.н. Когато Слендър се роди мястото беше запустяло, но странното беше че идваха нови хора - но много странни.. След време се роди Мери. Тогава ставаха много убийства. Ние винаги се криехме тук в залата и почти не излизахме извън къщата. Само аз излизах когато трябваше да се взима нещо спешно. И в крайна сметка се оказа, че живеем сред канибали. И един ден просто те нахлуха в залата. Разбиха вратата и влязоха. Отвлякоха Мери и Слендър - те бяха едва на 4 години. Ние естествено отидохме да ги спасим. И тогава те ни попитаха защо не ядем човешко месо, защо никога не излизаме и ние трябваше да ги излъжем че сме като тях. И после ни накараха да докажем и ни дадоха човешко месо.... И от там нататък.......
*Та дааам.... Мнения и до следващия път.. Съжалявам че се забавих но имах матури,завършване,
кандидатстване бла бла иначе си знаете :*