Стена На Мъртвите

Момичето с червената коса.

Кат излезе от входа на блока, в който живееше. Тръгваше към училище. Това щеше да е поредният ден на агония за нея. Искаше просто да си стои в къщи и да не вижда никого, но това беше невъзможно. Живееше доста далеч от училището си. Ходеше поне 15 минути пеша, за да стигне до автобусната спирка, след което пътуваше още толкова. Седна да чака автобуса. Извади си телефона и реши да провери фейсбук. Беше качила нова профилна снимка предишната вечер. Имаше приятели..онлайн приятели, с които си чатеше по цяла нощ. Но за жалост те живееха далеч от нея. Под профилната и имаше 10 нови коментара. Три от тях бяха от онлайн приятелите й и гласяха, че е много красива, сладка и т.н. Останалите 7 обаче бяха от нейни съученици. Имаше нещо от рода ,,изрод", ,,трол" , ,,крава".
Очите и се насълзиха. Тя изтри снимката и прибра телефона си. Ето го. Големият оранжев автобус пристигна. Тя се качи и показа картата си. Седна най-отзад. Сама. Извади едно малко огледалце и се огледа в него. Беше и ясно, че не е красавица, но не е и трол. Очите и бяха сини, а косата й ярко червена. Не беше нито дебела, нито слаба...беше някак неутрална. Прибра огледалцето. Спирачките на автобуса изскърцаха. Той спря на нейната спирка. Тя избърса сълзите от лицето си и слезе.
Пред училището стояха Нина и Марио. Те бяха краля и кралицата на училището и естествено ходеха заедно. До тях седеше и групичката им (около двайсетина човека). Повечето бяха 9ти клас като Кат.
-Ей краво. Яка профилна, но сериозно по-добре сложи снимка на прасе ще е по-красиво. -изсмя се Нина.
Кат не каза нищо. Просто продължи да ходи. Марио се подразни, че тя игнорира гаждето му и я догони. Хвана я грубо за рамото.
-Няма ли поне да кажеш "мууу"? -захили се той.
Кат наведе глава. Стоя така 10 секунди, след което се отскубна от хватката на Марио.
Другите се засмяха в един глас. Кат влезе в класната стая и извади учебниците си.